Метаматериал
Метаматериалите са изкуствени композитни материали с предварително зададени свойства, които могат да бъдат и такива, каквито не се срещат или са рядко срещани сред познатите естествени среди. Градивните елементи на метаматериала, техните форма, размери, взаимно разположение и ориентация, определят макроскопичния ефект, който ще се оказва върху преминаващ вълнови процес (електромагнитна, акустична или сеизмична вълна). В този смисъл, свойствата на метаматериала се определят от цялостната му структура. При условие че градивните елементи на метаматериала са много по-малки от дължината на вълната, средата може да се разглежда като еквивалентна на естествените среди, чиито атоми и молекули и разположението им определят начина, по който те влияят върху вълните.[1][2][3]
Основното направление в изследванията на научната общност са електромагнитните метаматериали.[4] Съществуват също така и изследвания върху акустични и сеизмични метаматериали.[5][6]
Потенциалните приложения на математериалите включват изготвяне на насочени антени с висок коефициент на насочено действие[7], антени с честотно сканиране[8], оптични системи за съхранение на информация[9], неотразяващи и силно отразяващи покрития[10], миниатюризация на вълноводи[11], СВЧ филтри[12].
Електромагнитни метаматериали
[редактиране | редактиране на кода]Начинът, по който една среда влияе върху електромагнитните вълни, се описва от параметрите диелектрична и магнитна проницаемост. При електромагнитните метаматериали обект на интерес са именно тези величини, както и определеният от тях коефициент на пречупване.
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Лявоориентирана тройка вектори
[редактиране | редактиране на кода]Разпространението на електромагнитна вълна се описва от системата уравнения на Максуел. За плоска монохроматична вълна, разпространяваща се в посока Oz на Декартова координатна система, при липса на загуби векторите на електрическото и магнитно полета се изменят по закона , където е фазовата константна на разпространение (вълнови вектор), а уравненията на Максуел имат вида:
където εr и μr са съответно относителните диелектрична и магнитна проницаемости.
В средите с положителни εr и μr векторите образуват тройка, която се подчинява на правилото на дясната ръка (т.нар. дясноориентирана тройка). При едновременно отрицателни проницаемости, уравненията на Максуел ще имат вида:
от което следва, че векторите образуват лявоориентирана тройка.[13]
Разпространение с обратни вълни
[редактиране | редактиране на кода]Посоката на разпространение на енергията на вълната се определя от вектора на Пойнтинг , W/m2, който образува дясна тройка с векторите и . Следователно в средите с εr< 0 и μr< 0 векторът на фазовата скорост е насочен обратно на посоката на разпространение на енергията.[3]
Отрицателен коефициент на пречупване
[редактиране | редактиране на кода]При едновременно отрицателни диелектрична и магнитна проницаемости коефициентът на пречупване има отрицателна стойност, тъй като (фазова скорост, обратна на посоката на разпространение на енергията).
Отрицателен ъгъл на пречупване
[редактиране | редактиране на кода]Ъгълът на пречупване при навлизане на електромагнитна вълна от среда с положителен коефициент на пречупване n1 под ъгъл θ1 в среда с отрицателен коефициент на пречупване n2, определен по закона на Снелиус, е:
При средите с положителни проницаемости ъгълът на пречупване е положителен (пречупеният лъч лежи в противоположната, спрямо нормалата към граничната повърхност, равнина). Ако обаче проницаемостите са отрицателни, то пречупеният лъч се отклонява в обратна посока.
Дисперсия
[редактиране | редактиране на кода]Съществуването на едновременно отрицателни диелектрична и магнитна проницаемости е възможно само при условие, че тези параметри се променят с честотата (честотна дисперсия). Проницаемости с едновременно отрицателни реални части се получават в ограничен честотен диапазон.[13]
Обратен ефект на Доплер
[редактиране | редактиране на кода]В среда с едновременно отрицателни проницаемости честотата на електромагнитна вълна, излъчвана от отдалечаващ се от наблюдател източник, ще бъде измерена от наблюдателя като по-голяма от тази според източника (синьо отместване). Ако източникът се движи към наблюдателя, измерената честота ще бъде по-малка (червено отместване). Ефектът е обратен на наблюдавания при среди с положителни проницаемости.[13]
Обратно излъчване на Черенков
[редактиране | редактиране на кода]При ефекта на Черенков се наблюдава излъчване на светлина от среда, през която се движи заредена частица със скорост, по-голяма от скоростта на светлината в средата. В среди с εr< 0 и μr< 0 ъгълът между направленията на движение на частицата и посоката на разпространение на вълновия фронт на излъчваната вълна е по-голям от 90° или вълната се излъчва назад спрямо посоката на движение на частицата. В среди с положителни проницаемости излъчването е напред.[13]
Видове
[редактиране | редактиране на кода]Според пространствената структура
[редактиране | редактиране на кода]Според пространствената си структура метаматериалите биват обемни и планарни. Обемните представляват тримерна структура (въпреки че могат да бъдат анизотропни и свойствата да се наблюдават само за някои от измеренията). Планарните представляват повърхност, като най-често са основани на предавателна линия – микролентова, копланарна или процепна.
Според използвания конструктивен подход
[редактиране | редактиране на кода]Според използвания конструктивен подход метаматериалите биват резонансни и безрезонансни. При резонансните се използват резониращи градивни елементи (обикновено резонатори с прекъснати пръстени и техни разновидности за постигане на отрицателна магнитна проницаемост). Като безрезонансни се конструират някои планарни метаматериали – предавателни линии, натоварени с елементи със съсредоточени параметри (кондензатори, варактори, бобини)[13].
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Обемни метаматериали
[редактиране | редактиране на кода]Обемните метаматериали се изграждат чрез пространствено съвместяване на среда с отрицателна диелектрична проницаемост с такава с отрицателна магнитна проницаемост. Първата реализация е на проф. Дейвид Смит (Duke University) и датира от 2000 г.[14]. В голямата си част следващите реализации се базират на същата идея. Всяка от съставните среди представлява периодичен масив от градивни елементи, като размерите и разстоянията между тях са много по-малки от дължината на вълната (поне 10 пъти). Последното е условие средата да се разглежда като „ефективно хомогенна“ – характеризирана от ефективни диелектрична и магнитна проницаемости.
Изкуствена среда с отрицателна диелектрична проницамост
[редактиране | редактиране на кода]За постигане на отрицателна ефективна диелектрична проницаемост (реална част) се използва среда от тънки линейни проводници. Ефективната диелектрична проницаемост на такава среда в направление, успоредно на проводниците за вълна, чийто вектор на електрическото поле е успореден на тях, се описва от модела на Друде (по подобие на диелектричната проницаемост на метали):
където rad/s е кръговата честота, rad/s е т.нар. плазмена честота (определя се от радиуса на проводниците и разстоянието между тях), а rad/s е коефициент, отчитащ загубите.
Съществува подход, при който за получаване на отрицателна диелектрична проницаемост се използва правоъгълен метален вълновод, работещ при честота, под критичната. В този случай във вълновода липсва вълнови процес, а ефективната му диелектрична проницаемост може да се счита за отрицателна.
Изкуствена среда с отрицателна магнитна проницамост
[редактиране | редактиране на кода]За постигане на отрицателна ефективна магнитна проницаемост се използва масив от т.нар. резонатори с прекъснати пръстени (split-ring resonator). Възбуждан от перпендикулярно на равнината му променливо във времето магнитно поле, резонаторът с прекъснати пръстени е източник на магнитен диполен момент, противостоящ на това поле и максимален по стойност при резонанс. Ефективната магнитна проницаемост се подчинява на закона на Лоренц:
където rad/s е плазмена честота, по аналогия с , rad/s е резонансната честота на резонаторите с прекъснати пръстени, а коефициентът rad/s отчита загубите.
При проектиране, параметрите на елементите на масивите се подбират такива, че ωpe > ωpm > ω0. С това се осигурява лента на едновременно отрицателни проницаемости между честотите ω0 и ωpm.
За получаване на отрицателна магнитна проницаемост се използва и ферит. При феритните метаматериали, благодарение на явленията надлъжен и напречен феромагнитен резонанс, μr< 0 се постига в ограничена честотна лента при подходяща поляризация на падащата вълна.
Планарни метаматериали
[редактиране | редактиране на кода]Планарните метаматериали обикновено се изготвят на база планарни предавателни линии – копланарен вълновод[15], микролентова линия[12][16] и др. Подходите за конструиране са:
- с натоварване на предавателна линия с резонансни елементи, подобни на използваните при обемните метаматериали[15][16];
- с използване на елементи със съсредоточени (например кондензатори за повърхностен монтаж) или полусъсредоточени елементи (например кондензатори в микролентово изпълнение)[17].
История
[редактиране | редактиране на кода]Историята на създаване на метаматериалите е пряко свързана с изкуствените диелектрици. Първите разработки на изкуствен диелектрик датират от 1948 г. и принадлежат на У. Кок (Bell Laboratories). Работата му е мотивирана от нуждата от олекотени материали за изработка на антенни лещи[18].
Теоретично, проблемът за отрицателно пречупване на електромагнитни вълни е разгледан от Манделщам през 1944 г.[19]. Той отбелязва, че за ъгъла на разпространение на пречупения лъч законът на Снелиус допуска две решения и . Второто решение се отхвърля за естествените среди с положителни проницаемости по физични съображения, тъй като налага фазовата скорост на вълната във втората среда да е насочена към граничната повърхност. Точно такъв обаче е случаят с метаматериалите с отрицателни проницаемости.
Първото теоретично разглеждане на материал с едновременно отрицателни стойности на диелектрична и магнитна проницаемост и неговите свойства е направено от В. Веселаго (Институт Лебедев) през 1968 г.[20] Той посочва редица естествени среди, при които се наблюдава отрицателна диелектрична проницаемост, а за отрицателната магнитна проницаемост отбелязва, че не познаваме нито един материал, който да е изотропен и да притежава . Това е и причината за липса на интерес към по-нататъшна дискусия по темата.
През 1999 – 2000 г. Дж. Пендри (Imperial College) предлага изкуствена среда с отрицателна магнитна проницаемост, съставена от различни магнитно поляризуеми елементи, най-популярни от които стават резонаторите с прекъснати пръстени[21]. Първото докладвано експериментално изследване на метаматериал, образуван като пространствено съвместяване на масив от тънки кръгли линейни проводници (елементарни електрически вибратори) и резонатори с прекъснати пръстени, изготвени върху стъклотекстолит, принадлежи на проф. Д. Смит (2000 г.)[14]. Той реализира идеята на Пендри, като структурата е предназначена за микровълново излъчване (характеристична дължина на вълната 10 см)[22].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Caloz, Christophe и др. Electromagnetic Metamaterials: Transmission Line Theory And Microwave Applications. Wiley & Sons, 2006. с. 1 – 3.
- ↑ Eleftheriades, G. и др. Negative Refraction Metamaterials: Fundamental Principleas and Applications. Wiley & Sons, 2005. с. xiii, 1 – 3.
- ↑ а б Engheta, Nader и др. Metamaterials: Physics and Engineering Explorations. Wiley & Sons, 2006 – 06. ISBN 978-0-471-76102-0. с. xv, 16 – 19.
- ↑ Smith, D. и др. Composite Medium with Simultaneously Negative Permability and Permittivity // Physics Review Letters 84 (18). 2000 – 05. с. 4184 – 4187.
- ↑ Guenneau, Sebastien и др. Acoustic metamaterials for sound focusing and confinement (free download pdf) // New Journal of Physics 9 (399). 2007. DOI:10.1088/1367-2630/9/11/399. с. 1367 – 2630.
- ↑ Brun, M. и др. Achieving control of in-plane elastic waves // Appl. Phys. Lett. 94 (61903). 9 февруари 2009. DOI:10.1063/1.3068491. с. 1 – 7.
- ↑ Enoch, S. и др. A Metamaterial for Directive Emission // Physics Review Letters 89 (21). 2002 – 11.
- ↑ Lim, S. и др. Metamaterial-Based Electronically Controlled Transmission-Line Structure as a Novel Leaky-Wave Antenna With Tunable Radiation Angle and Bandwidth // IEEE Trans. MTT 52 (12). 2004 – 12. с. 2678 – 2690.
- ↑ Liu, L. и др. Near-Field Optical Storage SystemUsing a Solid Immersion Lens with a Left-Handed Material Slab // Optics Express 12 (20). 2004 – 10. с. 4835 – 4840.
- ↑ Cory, H. и др. Wave Propagation in Metamaterial Multi-Layered Structures // Microwave and Optical Technology Letters 40 (6). 2004 – 03. с. 460 – 465.
- ↑ Hrabar, S. и др. Waveguide Miniaturization Using Uniaxial Negative Permeability Metamaterial // IEEE Transactions on Antennas and Propagation 53 (1). 2005 – 01. с. 110 – 119.
- ↑ а б Gil, I. и др. Metamaterials in Microstrip Technology for Filter Applications // Proc. APS-URSI. 2005 – 07.
- ↑ а б в г д Marques, Ricardo и др. Metamaterials with Negative Parameters: Theory, Design, and Microwave Applications. Wiley & Sons, 2008. ISBN 978-0-471-74582-2. с. 2 – 9, 10 – 11, 43 – 44.
- ↑ а б Smith, D. и др. Composite Medium with Simultaneously Negative Permeability and Permittivity // Physical Review Letters 84 (18). 2000 – 05. с. 4184 – 4187.
- ↑ а б Falcone, F. и др. Coplanar Waveguide Structures Loaded with Split-Ring Resonators // Microwave and Optical Technology Letters 40 (1). 2004 – 01.
- ↑ а б Falcone, F. и др. Effective Negative-ε Stopband Microstrip Lines Based on Complementary Split-Ring Resonators // IEEE Microwave and Wireless Components Letters 14 (6). 2004 – 06. с. 280 – 282.
- ↑ Caloz, C. и др. Transimission Line Approach of Left-Handed (LH) Materials and Microstrip Implementation of an Artificial LH Transmission Line // IEEE Transactions on Antennas and Propagation 52 (5). 2004 – 05. с. 1159 – 1166.
- ↑ Kock, W. Metallic Delay Lenses // Bell Systems Technology Journal 27 (1). 1948 – 01. с. 58 – 82.
- ↑ Mandelschtam, L. Lecture on Some Problems of the Theory of Oscillations // Complete Collection of Works 5. 1944. с. 428 – 467.
- ↑ Veselago, V. The Electrodynamics of Substances with Simultaneously Negative Values of ε and μ // Soviet Physics Uspekhi 10 (4). 1968. с. 509 – 514.
- ↑ Pendry, J. и др. Magnetism from Conductors and Enhanced Nonlinear Phenomena // IEEE Transactions on Microwave Theory and Techniques 47 (11). 1999 – 11. с. 2075 – 2084.
- ↑ Динев, Динко. В търсене на идеалната леща // Светът на физиката (1). 2008. с. 34.
|