Миклош Зрини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Шубич Зрински (Миклош Зрински)
Nikola Šubić Zrinski

Роден
Починал
Погребан Чаковец, Хърватия

Националност хърватин
Семейство
Баща Никола III Зрински
Майка Елена Карлович
Деца Юрай IV Зрински
Никола Шубич Зрински (Миклош Зрински) в Общомедия

Никола Шубич Зрински или Миклош Зрински (на хърватски: Nikola IV. Zrinski; на унгарски: Zrínyi Miklós) (1508 – 7 септември 1566) е хърватски благородник, представител на старинния аристократичен род Зрински[1] и бан на Хърватия (1543–1556). Прославил се в битката при Сигетвар, той е национален герой както на Хърватия, така и на Унгария.

Отличава се при обсадата на Виена през 1529 г. През 1542 г. спасява австрийските войски от разгром под стените на Пеща[2], като се намесва в сражението начело на 400 хърватски бойци. Като награда за проявените заслуги в битките с османците император Фердинанд I му предоставя обширни владения в Унгария и Хърватия и по-специално в Меджимурието. Поради това фамилията Зрински напуска родовия замък Зрин и се премества в Чаковец[3].

През 1563 г. Миклош Зрини е назначен за главнокомандващ австрийските войски на десния бряг на Дунав и за комендант на малката крепост Сигетвар. На 6 август 1566 г. султан Сюлейман I обсажда с многобройна войска (102 000 души) крепостта, в която се намира Зрини с едва 2500 войници. На 19 август Миклош Зрини се затваря с останалите само 800 бранители в цитаделата, тъй като градът е обхванат от пламъци. От 26 август до 1 септември османците безрезултатно щурмуват цитаделата по няколко пъти на ден. Султанът опитва да убеди Зрини да капитулира като му предлага да го направи наместник на цяла Илирия и да му даде Босна за наследствено владение, а когато това не дава резултат го заплашва, че ще убие сина му Юрай, когото уж турците са пленили. Зрини остава непреклонен. На 7 септември горната част на цитаделата избухва в пламъци и Зрини със своите 600 воини излиза от нея и се хвърля в последна отчаяна атака срещу гъстите редици на турците[4]. Загива покосен от три куршума. Впрочем самият султан умира от мозъчен кръвоизлив на 5 септември 1566 г. в Сигетвар малко преди войските му най-после да овладеят цитаделата.

Героичната защита на Сигетвар е послужила за сюжет на много драматични произведения, както и на музикални творби – напр. операта „Никола Шубич Зрински“ (1876 г.) на Иван Зайц.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Миклош Зрини има два брака. Първият е сключен през 1543 г. с Катарина Франкопан, която му ражда няколко деца, едно от които е синът му Юрай IV Зрински. Вторият (1564 г.) е с Ева Розенберг, наследничка на рода Розенберг от Бохемия. Правнуците му Никола VII Зрински и Петър Зрински са сред най-обичаните национални герои на Хърватия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Rise and Fall of the Hubsburg Monarchy (1972) by Victor-L. Tapie
  2. Zrinski, Nikola IV.
  3. Ferdo Šišić: Povijest Hrvata – Pregled povijesti hrvatskog naroda 1526-1918 – drugi dio, pg. 295
  4. Count Miklos Zrinyi (1508—1566), Encyclopædia Britannica Eleventh Edition