Мирово етерично масло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мирово етерично масло.
Изсъхнала смола от смирна от Дофар, Оман.

Мировото етерично масло се добива чрез парна дестилация на сурова или изсъхнала смола от смирна – множество малки, бодливи дървесни видове от рода Commiphora, предимно от вида Commiphora Myrrha. Добивите му са около 3 – 5%[1].

Да не се бърка с миро̀то, което е благоуханна смес ползвана при миропомазване.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Маслото е с топъл, горчив и лек аромат, вискозитетно, плътно, тежко, бледо жълто или кехлибарено на цвят, със смолист оттенък[2]. На вкус е люто.

Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]

Основните химически компоненти на маслото от смирна са: а-пинен, cadinene, лимонен, cuminaldehyde, евгенол, m-крезол, heerabolene, оцетна киселина, мравчена киселина, кадинен, метокси-фуранодиен, бисаболени, канелен алдехид, куменол, куминов алдехид, елемол, евгенол, фурандиен, фурандиенон, хеераболен, нонакозан, кадинол и други сескитерпени и киселини.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Мировото масло е използвано като лекарство от китайците и египтяните още преди 4000 години. Египтяните са я ползвали като главна съставка в балсамирането на мумии, наред с natron (естествен натриев карбонат). Древните гръцки воини са използвали маслото от смирна за спиране на кръвотечението от раните, които са получили. В древността е имала приложение в козметиката и винопроизводството. Смирната е била толкова ценена, че стойността ѝ се равнявала на златото[3].

На много места по света са използвали мирово масло в религиозни обреди, като например тези, които били посветени на богинята Изида. Билката е спомената многократно и в Библията[4].

Синтетичното масло от смирна има същия, но нетраен аромат.

Терапевтични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Терапевтичните свойства на маслото от смирна са: противовъзпалително, антимикробно, противовъзпалително, антисептично, стягащо, балсамово, газогонно, отхрачващо, против паразити, седативно, обезболяващо, еуфорично, противооточно, храносмилателен и белодробен стимулант, стомашно, тонизиращо. Маслото от смирна е ефективно при прекомерна слуз в белите дробове и помага при лечението на настинка, хрема, кашлица, болки в гърлото и бронхит. Използва се още при диария, диспепсия, метеоризъм и хемороиди.

Маслото от смирна може да бъде прието по няколко начина: чрез инхалатори, вода за уста, студен компрес, масажни масла, кремове и лосиони.

Противопоказания[редактиране | редактиране на кода]

Маслото от смирна не е дразнещо или сенсибилизиращо, но във високи дози може да бъде токсично и поради това не бива да се използва по време на бременност, тъй като може да действа като стимулант за матката и да доведе до преждевременно раждане.

Религиозен ритуал[редактиране | редактиране на кода]

Древен Египет и Пунт (Африкански рог)[редактиране | редактиране на кода]

Владетелят на Египет от петата династия, цар Сахуре, регистрира най-ранната доказана експедиция до страната Пунт, съвременния Африкански рог (по-специално Сомалия), чиито участници донасят големи количества смирна, тамян, малахит и електрум[5][6]. Експедицията донесла също така диви животни (по-специално гепарди), птица-секретар (Sagittarius serpentarius), жирафи и павиани – гамадрили (които били свещени за древните египтяни), абанос, слонова кост и животински кожи. Релеф от погребалния му храм, посветен на успеха на тази експедиция, показва как Сахуре се грижи за смирна в градината на двореца си. Релефът, озаглавен „Великолепието на Сахуре се издига до небесата“, е единственият в египетското изкуство, на който е изобразен цар, занимаващ се с градинарство[7].

В древна Русия[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално смирната идва при руснаците от гърците, чрез гръцката колония Танаис (днес Ростов на Дон), спомената от историка Страбон, с която руските славянски племена активно търгуват. Смирната в древността руснаците наричали смирна[8].

Смирна често се споменава в много славянски обреди, ритуали и обичаи. Пушенето на аромата на смирна е било не по-малко разпространено сред славяните.

В исляма[редактиране | редактиране на кода]

Според един хадис на Мохамед, предаден от Абу Нуаим от думите на Аббан ибн Салех ибн Анас, Мохамед казал: „Опушвайте къщите си с пелин, смирна и мащерка.“ (Kanz-ul-Ummal)[9]. В „Енциклопедия на ислямската фитотерапия“ се споменава същият хадис: "Пратеникът на Аллах каза: „Опушвайте къщите си с аш-ших, мурр и са'тар“. Авторът заявява, че тази употреба на думата „мурр“ се отнася конкретно за Commiphora myrrha[10]. Другите две са: „Ал-Ших“ (вероятно пелин) и „Са'тар“ (или „За'атар“ – мащерка).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Масло от смирна
  2. Описание // Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 2015-12-10.
  3. Приложение
  4. Споменаване в Библията
  5. Fifth Dynasty of ancient Egypt // landioustravel.com. Посетен на 12 ноември 2023 г.
  6. King Sahure and His Beautiful Pyramid // historicaleve.com. Посетен на 12 ноември 2023 г.
  7. Seagoing Ships & Seamanship in the Bronze Age Levant // books.google.com. Посетен на 12 ноември 2023 г.
  8. Волшебная и священная мирра: свойства эфирного масла с тысячелетней историей // yavitrina.ru. Посетен на 12 ноември 2023 г.
  9. Myrrh ~ مر مكي // tibbenabawi.org. Посетен на 12 ноември 2023 г.
  10. Encyclopedia of Islamic Herbal Medicine // books.google.com. Посетен на 12 ноември 2023 г.