Смирна (растение)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Смирна.

Commiphora myrrha
Commiphora myrrha - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-019.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
(без ранг): Rosids Розиди
разред: Sapindales
семейство: Burseraceae Бурсерови
род: Commiphora
вид: C. myrrha Смирна
Научно наименование
Уикивидове Commiphora myrrha
Engl., 1883
Commiphora myrrha в Общомедия

Смирна (Commiphora myrrha, Commiphora molmol), е дърво от семейство Бурсерови (Burseraceae). От сока му се получава смола с приятен аромат. Дървото е с произход от Арабския полуостров (Оман, Йемен) и Африка (Джибути, Етиопия, Сомалия, Североизточна Кения).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Смирната достига до 5 m височина[1]. Има мека кора и несвързани клонове, малко листа и малки бели цветчета. Обитава между 250 и 1300 m надморска височина с годишни валежи между 23 и 30 cm. Вирее предимно във варовикови почви.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Произхода на думата „myrrh“ („смирна“) произлиза от арамейското ܡܪܝܪܐ (murr) и арабското مر (mur), което означава „горчиво“. В гръцкия език, свързаната дума μύρον (mýron) става общ термин за парфюм.

В българския език производни думи са „миро̀“ (светено масло) и „миропомазване“. Светото миро е благовонна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки (обикновено между 20 и 57 на брой, без да е строго определен вида или броят им), което се вари при специален и сложен богослужебен ред. Миропомазването е едно от седемте тайнства на православната Църква[2].

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

От древността смолата от смирна се ползва като парфюм, тамян и в медицината. От смирната се добива мирово масло, което има терапевтично приложение. През 5 век пр.н.е. Херодот отбелязва, че смирната била използвана от египтяните за балсамиране[3]. Египетските жени изгаряли смирна, за да изчистят домовете си от бълхи. В Древен Египет са използвали благовонната смес кифа, чиито състав включвал вино, мед и смоли, сред които смирна. Наречена „мо яо“ в Китай, смирната била използвана за лекуване на рани поне от времето на династията Танг.

Гръцка митология[редактиране | редактиране на кода]

Нимфи държат новородения Адонис до дърво от смирна олицетворяващо майка му Смирна

Според предание Адонис е роден при кръвосмешението на кипърския цар Кинирас с дъщеря му Смирна (Мира), заради което била наказана да се превърне в смирна (миртово дърво).

Споменаване в Библията[редактиране | редактиране на кода]

Смирната се споменава многократно в Стария завет на Библията като рядък парфюм с упойващи качества[4]. Смирната е един от трита дара на тримата влъхви, представени на детето Христос, според Евангелието на Матей. Според Евангелието на Марк, на Иисус е било предложено вино и смирна, преди разпятието.

Смирната е една от съставките ползвана при кадилния олтар (ketoret) – посветения тамян използван в Първия и Втория храм в Ерусалим, както е описано в Библията на иврит и Талмуда.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]