Михаил Гембицки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Гембицки
руски офицер
Podp Gembitski.jpg

Звание полковник
Служил на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия
Род войски Пехота
Командвания командир на 169- и Новотрокски пехотен полк
Битки/войни Руско-турска война (1877-1878)
Награди Почетен гражданин на Ловеч (1903)

Роден
Починал
1925 г. (77 г.)
Родства Гембицкие


Михаил Вартоломеевич Гембицки (от руски: Михаил Варфоломеевич Гембицкий) е руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Почетен гражданин на Ловеч.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Гембицки е роден през 1848 г. в Русия в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва военно училище и е произведен в първо офицерско звание подпоручик.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Младши офицер в 11-и стрелкови батальон от 3-та стрелкова бригада. Участва в превземането на Ловеч от сборен отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински. Батальона е в състава на дясната колона с командир генерал-майор Владимир Доброволски. Тежко е ранен от вражески крушуми в гърдите и дясната ръка при щурма на височина № 2 в близост до село Пресяка.

На 4 януари 1903 г. Ловешкия общински съвет взема предвид героизма на пручик Гембицки. Със специално решение „Изказвайки дълбоката признателност на гражданите, провъзгласява офицера на руската армия от 11-и стрелкови батальон подпоручик Михаил Вартоломеевич Гембицки за Почетен гражданин на Ловеч“. През април 1903 г. подполковник Гембицки благодари с телеграма „за оказаната чест и изпраща свой портрет“. Улица в Ловеч е наименувана „Подполковник Гембицки“.

След войната е командир на 169- и Новотрокски пехотен полк (1908-1909). Повишен е във военно звание полковник от 1908 г.

Умира през 1925 г. в Русия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „ Витал “, Вт., 2009, с. 15-16.