Владимир Доброволски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Доброволски
генерал-майор
Информация
Служба 25
Служил на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия
Род войски пехота
Командвания 6-ти Таврически гренадирски полк, 3-та стрелкова бригада
Войни Варшавско въстание, Руско-турска война (1877-1878)
Битки Битка при Ловеч, Трета атака на Плевен
Отличия Орден „Свети Станислав“ II ст. (1862), Орден „Свети Владимир“ III и IV ст. (1864, 1871), Орден „Света Ана“ II ст. (1865)

Живял 27 март 1834 – 30 август 1877
Роден
Починал

Владимир Михайлович Доброволски (на руски: Владимир Михайлович Добровольский) е руски офицер, генерал-майор, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Доброволски е роден на 27 март 1834 г. в Русия в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва на 13 август 1852 г. Павловския кадетски корпус в чин прапоршчик и започва действителна военна служба в лейбгвардейския Драгунски полк. В полка остава пет години и през 1857 г. постъпва в основния курс на Николаевската академия на Генералния щаб на Руската армия. Завършва я с отличие през 1860 г. и е зачислен на служба в Генералния щаб с чин подполковник. През 1863 г. е назначен за началник-щаб на 7-ма пехотна дивизия. Същата година, в качеството си на помощник началник на Радомския отряд (на името на гр. Радом), участва в потушаването на Варшавското въстание, за което е повишен в чин полковник. С приключването на военните действия през 1867 г. е назначен за командир на 6-ти гренадерски Таврически полк. На 30 август 1871 г. е повишен във военно звание генерал-майор и назначен за командир на 3-та стрелкова бригада.

Участие в Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Руско-турската война 1877 – 1878 г., Доброволски участва в нея със своята бригада. През август 1877 г. бригадата е насочена в помощ на отбраната на връх Шипка. Поради усложнената обстановка при Ловеч е отклонена и включена в Сборния отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински със задача да овладее града. Съгласно изготвения от генерал-майор Михаил Скобелев план, генерал-майор Доброволски поема командването на дясната колона на Сборния отряд. На 22 август се води битката за Ловеч. Колоната попада в най-тежкия участък на боя. Три от неговите пехотни батальони успяват с цената на много жертви да овладеят първия опорен пункт на турската отбрана при местността „Синан тепе“, а батальоните на генерал-майор Скобелев при местността „Рижата височина“. Воините на генерал-майор Доброволски, водени от капитан Грейнфенфелс, капитан Шершенович и поручик Василенко, преминават р. Осъм и осигуряват позиция за атакуване на главния опорен пункт на турската отбрана при местността „Червен бряг“. След 12 часа бой Ловеч е превзет. Загубите на бригадата са 121 убити и 442 ранени.

На 24 август Сборният отряд е насочен на север за предстоящата Трета атака на Плевен и е включен към отряда на генерал Скобелев за предстоящите действия на левия фланг. На 30 август войските на Скобелев успешно овладява двата редута Кованлък и Исса ага и се вклиняват в турската отбрана. Следват няколко турски контраатаки, а защитниците на двата редута са силно обстрелвани от дясно от Омар бей табия, в тила от Юнус бей табия и от ляво от Баглар баш табия.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

„Високият и снажен генерал“, както го описва Пьотър Паренсов е тежко ранен на 30 август 1877 г. на първата бойна линия от разрив на турски снаряд. Около него са осем стрелци, съставляващи личната му охрана и в качеството на ординарци за различни поръчения. Изнесен е от бойното поле от тях. Когато вижда намиращият се наблизо художник Сергей Верещагин, моли чрез генерал Скобелев да бъде предадено на Великия княз Николай Николаевич, тези осем стрелци да бъдат наградени с военни ордени. Молбата му е изпълнена, но генералът умира след няколко часа. Сам Доброволски, предчувствайки своята смърт, три дни по-рано съставя завещание с което желае, ако загине, да бъде погребан на родна земя. На 21 септември Владимир Михайлович Доброволски е тържествено съпроводен от войниците на 87-ми Нейшлотски пехотен полк и погребан в Александро-Невската ларва в Санкт Петербург.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

След войната руски военни специалисти тенденциозно и спорно хвърлят вината за проблемите при боя за Ловеч на загиналия генерал-майор Доброволски. Признателните ловешки граждани вписват неговата част на „Белия паметник“, построен в чест на Освобождението на града и наименуват улица „Генерал-майор Владимир Доброволски“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • орден Свети Станислав 2-ра степен (1862 г.)
  • орден Свети Владимир 4-та степен с мечове и лъкове (1864 г.)
  • орден Света Анна 2-ра степен (1865 г.)
  • орден Свети Владимир 3-та степен с мечове и лъкове (1871 г.)

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • баща Михаил Добровольский
  • съпруга Н. Н. Александровна Добровольская (Ушакова)
  • дъщера Надежда Эллис (31.06.1868 – 30.11.1961) [1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Регионален исторически музей, Ловеч, в-к „125 години от Освобождението на Ловеч“, бр. единствен, 2002, с. 8.
  • Биографическая энциклопедия
  • Старчевский, А. А. , Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых / составил А. А. Старчевский. – С.-Петербург : Тип. Б. Г. Янпольского, 1878. с. 105 – 106.