Михаил Ясит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Ясит
Μιχαήλ Ίασίτης
византийски аристократ
Роден
11-и век
Починал
15 март 1117 година
Семейство
БащаКонстантин Ясит
СъпругаЕвдокия Комнина

Михаил Ясит (на гръцки: Μιχαήλ Ίασίτης; на латински: Mikhael Iasites;† 15 март сл. 1117) е византийски аристократ от фамилията Ясит, зет на император Алексий I Комнин. Роден със светското име Михаил[1], той завършва живота си като монах с името Атанасий.[2]

Михаил Ясит е син на протопроедъра и препозит за молбите Константин Ясит. Майка му е дъщеря на севаста Константин, който се падал племенник на патриарх Михаил Керуларий, което поставя Михаил в роднински връзки с родовете на Макремволитите, Диогените и Дука.[2]

Михаил Ясит се жени за багренородната Евдокия Комнина (* 14 януари 1094; † ок. 1130/1131), дъщеря на византийския император Алексий I Комнин († 1118) и Ирина Дукина († 1123/1133). Тя е сестра на византийския император Йоан II Комнин и на Анна Комнина.[3]

Двамата имат две деца:[4][5]

  • Алексий Ясит (* 1112/1115; † 17 март)[6]
  • дете, според някои - дъщеря на име Ирина Яситина, омъжена за Лъв Рогерий.[6]

В хрониката на Йоан Зонара се споменава, че императрица Ирина била подразнена от високомерното поведение на зет си, който не се отнасял към дъщеря ѝ подобаващо за една багренородна принцеса и често наскърбявал самата императрица, поради което по време на едно боледуване на дъщеря ѝ императрица Ирина принудила Евдокия да се замонаши и изгонила зет си от двореца.[7]

След раздялата с Евдокия Михаил Ясит приема монашество под името Атанасий.[8] С това монашеско име той е споменат в т.нар. Поменик на семейството на императрица Ирина Дукина, поместен в литургичния типик на манастира Христос Филантроп. В този документ е посочен и денят на смъртта му - 15 март. Фактът, че паметта му е почетена в устава на манастира, основан от императрица Ирина, показва, че по някое време безотговорното поведение на Михаил Ясит е било забравено и той е намерил достойно място в императорското семейство като зет на императора.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mansucript Vaticanus graecus 169, f. 2
  2. а б в Kouroupou & Vannier 2005, с. 58
  3. N Iasites, geni.com
  4. Skoulatos 1980, pp. 78 – 79.
  5. Varzos 1984, pp. 257 – 258.
  6. а б Kouroupou & Vannier 2005, с. 59
  7. Златарски , с. 286 – 287, бележка No. 1 под линия.
  8. MIKHAEL Iasites, fmg.ac