Мориц Орански
| Мориц Орански Maurits van Oranje | |
|---|---|
| граф на Насау-Диленбург | |
 | |
| Роден |
14 ноември 1567 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Нюе Керк, Делфт, Нидерландия |
| Религия | Протестантство |
| Учил в | Лайденски университет |
| Награди | Орден на жартиерата |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Вилхелм Орански |
| Майка | Анна Саксонска |
| Братя/сестри | Луиза Юлиана фон Орания-Насау Емилия Секунда Антверпиана от Орания-Насау Катарина Белгика от Орания-Насау Анна фон Ораниен-Насау Фредерик Хендрик Орански |
| Мориц Орански в Общомедия | |
Княз Мориц Орански (на немски: Moritz von Oranien; на нидерландски: Maurits van Oranje; * 13 ноември или 14 ноември 1567, Диленбург; † 23 април 1625, Хага) е принц Орански, граф на Насау-Диленбург (1618 – 1625). След убийството на баща му е щатхалтер на Холандия и Зеландия (1584 – 1625) и от 1589 г. на Утрехт, Гелдерн. Капитан-генерал е на Обединена Нидерландия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Вилхелм Мълчаливия (на нидерландски: Willem de Zwijger) и съпругата му Анна Саксонска, дъщеря на курфюрст Мориц от Саксония.
Мориц е възпитаван в Хайделберг и от 1577 г. в Бреда и Антверпен. От 1583 г. следва в университета в Лайден. След убийството на Вилхелм Мълчаливия през 1584 г., по предложение на Йохан ван Олденбарневелд, Морис наследява баща си като щатхалтер на Холандия и Зеландия.
Добър военачалник Морис печели няколко победи срещу испанците като от 1591 до 1594 г. освобождава Гелдерн, Фризия и Гронинген.
Мориц Орански умира при обсадата на Бреда и е погребан в новата църква в Делфт.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
От връзката му с Маргарета фон Мехелен (1581 – 1662), дъщеря на Корнелис фон Мехелен:
- Вилхелм (1601 – 1627)
- Лудвиг (1602 – 1665)
- Мориц (1604 – 1617)
от други връзки:
- Анна († 1673)
- Елизабет (1611 – 1679)
- Карл (1612 –1637)
- Карл Мориц
- Елеонора (ок. 1620 – 1693/1703)[1]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Мориц Орански като дете (1578 – 1579)
![Мориц Орански]]](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Michiel_Jansz_van_Mierevelt_-_Maurits_van_Nassau%2C_prins_van_Oranje_en_Stadhouder.jpg/84px-Michiel_Jansz_van_Mierevelt_-_Maurits_van_Nassau%2C_prins_van_Oranje_en_Stadhouder.jpg)
Мориц Орански]]
![Мориц Орански]]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Michiel_Jansz_van_Mierevelt_-_Maurits_van_Nassau,_prins_van_Oranje_en_Stadhouder.jpg)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Pieter Lodewijk Muller: Moritz, Prinz von Oranien, Graf von Nassau-Dillenburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 22, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 283 – 293.
- Peter Kircheisen in Biographien zur Weltgeschichte, VEB Deutscher Verlag der Wissenschaften, Berlin 1989, S. 396 f.
- Georg Schmidt: Moritz. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 18, Duncker & Humblot, Berlin 1997, ISBN 3-428-00199-0, S. 139 – 141 (Digitalisat).
- Werner von Westhafen: Widerstand auf Straßenschildern (3): Moritzplatz – Graf Nassau von Oranien. In: Kreuzberger Chronik, Aussenseiter-Verlag, Berlin-Kreuzberg 2011
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Oranien-Nassau, die Niederlande und das Reich: Beiträge zur Geschichte einer Dynastie. Münster, Lit Verlag, 1995. ISBN 3-8258-2276-1.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Leo van de Pas: Descendants of Heinrich II, Count of Nassau: gen 9+10 of 22 generations Архив на оригинала от 2008-07-04 в Wayback Machine., gen 11 of 22 generations Архив на оригинала от 2008-08-27 в Wayback Machine.. In: WorldRoots.com Genealogy Archive
- Afstammelingen (bastaarden) van Prins Maurits