Мортен А. Стрьокснес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мортен А. Стрьокснес
Morten A. Strøksnes
Мортен А. Стрьокснес, 2019 г.
Мортен А. Стрьокснес, 2019 г.
Роден30 ноември 1965 г. (58 г.)
Професияписател, журналист
Националност Норвегия
Активен период2000 -
Жанрпътепис, мемоари, документалистика
Известни творби„Морска книга“
Награди„Браге“

Мортен А. Стрьокснес (на норвежки: Morten A. Strøksnes) е норвежки журналист, фотограф и писател на произведения в жанра пътепис, мемоари и документалистика.[1][2][3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мортен Андреас Стрьокснес е роден на 30 ноември 1965 г. в Хиркенес, Норвегия.[2] Следва в история на идеите в университета на Осло, който завършва през 1996 г. Получава стипендия и магистърска степен от Кеймбриджкия университет с дипломна работа на тема „ранното Просвещение и модерността в Англия“.[3]

По време и след дипломиренето си работи като редактор и журналист във вестник „Моргенбладет“ до 2004 г.[3] Пише репортажи, есета, портрети и критики за повечето големи норвежки вестници и списания и е бил колумнист в „Ставангер Афтенблад“, „Бергенс Тиденде“, „Нордлис“ и „Адресависен“. Пише по темите за рибовъдството, за Близкия изток, за норвежко участие във война, за ново публично управление, за продажби/приватизация на публични предприятия, за норвежката книжна индустрия, и за широк набор от други теми.[3]

През 2011 г. получава езиковата награда за изключителен букмол в нехудожествената литература за книгите си „Какво се случва в Северна Норвегия?“ от 2006 г. и „Убийство в Конго“ от 2010 г., и за работата му като колумнист и коментатор в ежедневната преса.[2] През 2012 г. е издадена книгата му „Дневниците на Текила“, която е описание на бойните полета на нарковойната в Сиера Мадре, Мексико.[1]

През 2015 г. е издадена книгата му „Морска книга или Изкуството да ловиш гигантска акула с гумена лодка насред огромното море през четирите годишни сезона“. В нея се редуват репортажи и есета и съдържа обсъждане на променящото се изображение на морето в митологията и историята на културата и науката.[1] Книгата печели наградата „Браге“ в категорията за нехудожествена литература и наградата на критиката за най-добра нехудожествена книга за възрастни.[3] Книгата е преведена в над 20 държави по света.[2] През 2020 г. книгата е адаптирана във филма „Морска книга“.

През 2016 г. е награден с медал „Петер Дас“ от Северната асоциация, заедно със социалния учен и автор Отар Брокс, за това, че са „обновили концепцията за Северна Норвегия“.[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Politisk manifest 2000. Morten A. Strøksnes, Sten Inge Jørgensen og Erling Fossen (1999)[3]
  • Hellig grunn. En reiseskildring fra Midtøsten (2001) – пътепис за Близкия изток[1]
  • Snøen som falt i fjor (2004)
  • Automobil – Gjennom Europas Bakgård (2005)
  • Hva skjer i Nord-Norge? (2006)
  • Rett vest – Cape Cod til Big Sur (2009)
  • Et mord i Kongo (2010)
  • Tequiladagbøkene – Gjennom Sierra Madre (2012)
  • Havboka – eller Kunsten å fange en kjempehai fra en gummibåt på et stort hav gjennom fire årstider (2015) – награда „Браге“[2]
    Морска книга или Изкуството да ловиш гигантска акула с гумена лодка насред огромното море през четирите годишни сезона, изд.: „Жанет 45“, Пловдив (2018), прев. Мария Змийчарова
  • Lumholtz gjenferd (2022)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2020 Havboka

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Morten A. Strøksnes в Уикипедия на норвежки (bokmål). Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​