Мунцимир
| Мунцимир | |
| княз на Приморска Хърватия | |
| Управление | 892 – 910 |
|---|---|
| Наследил | Бранимир |
| Наследник | Томислав |
| Лични данни | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Търпимир I |
| Мунцимир в Общомедия | |
Мунцимир (на хърватски: Muncimir), в някои източници срещан и като Мутимир, е хърватски княз, управлявал Приморска Хърватия от 892 до 910 г., представител на династията Търпимировичи. Мунцимир е най-младият син на княз Търпимир I. След смъртта на баща му, когато властта в Хърватия, е завзета от Домагой, Мунцимир заедно с двамата си по-големи братя намира спасение в Константинопол.[1] Брат му Здеслав успява да си върне трона с византийска помощ през 878 г., но е убит и престолът отново е зает от роднина на Домагой – княз Бранимир. През 892 г. властта отново преминава в ръцете на династията Търпимировичи в лицето на Мунцимир и той управлява независимо от Византия и римския папа „с божията помощ като княз на хърватите“ (divino munere Croatorum dux).[2]
Мунцимир възстановява на Сплитската архиепископия земите, които Бранимир отнел и предоставил на епископа на град Нин. В грамотата, с която той препотвърждава разпорежданията дадени още от баща му за собствеността върху тези църковни земи, за първи път се споменава и за царския печат на хърватските владетели.[3]
По време на управлението на Мунцимир маджарите се превръщат във все по-сериозна заплаха за Хърватия.[4]
Мунцимир е наследен от Томислав, за когото се предполага, че е негов син, и който се обявява за първия хърватски крал.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Fine, John Van Antwerp, The Early Medieval Balkans, University of Michigan Press, 1991
- ↑ Codex Diplomaticus Regni Croatiæ, Dalamatiæ et Slavoniæ, Vol I, p. 23
- ↑ Codex Diplomaticus Regni Croatiæ, Dalamatiæ et Slavoniæ, Vol I, p. 23
- ↑ Gyula Kristó, Encyclopedia of the Early Hungarian History – 9-14th centuries
| Бранимир | → | княз на Приморска Хърватия (892 – 910) | → | Томислав |