Търпимир I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Търпимир I
княз на Приморска Хърватия
Лични данни
Управление 845 – 864
Починал
Предшественик Мислав
Наследник Домагой
Семейство
Потомци Петър, Здеслав, вероятно и Мунцимир
Търпимир I в Общомедия
Латинският ръкопис на княз Търпимир от 852 г.

Търпимир I (на хърватски: Trpimir) е хърватски княз, управлявал между 845 и 864 година, родоначалник на династията Търпимировичи.[1]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Наследява на престола княз Мислав около 845 г. По време на управлението му се засилва съществено влиянието на Бенедиктинския орден, който разпространява християнството и грамотността в Хърватия и оказва съществено влияние върху хърватската култура през следващите векове.[2][3] Търпимир основава край Рижинице (близо до резиденцията му в Клис) първия бенедиктински манастир в Далмация.[4]

На 4 март 852 г. Търпимир издава грамота, с която потвърждава даренията, направени от предшественика му Мислав, на архиескопията в Сплит. Запазен е препис на тази грамота от 1568 г. на латински език. В документа Търпимир се нарича „по божията милост княз на хърватите“ (на лат. Dux Chroatorum iuvatus munere divino), а самото кралство Хърватия е упоменато като „Regnum Chroatorum“ - термин, който по това време е знак за независимостта на владетеля.[5][6][7]

Във външнополитически план Търпимир I признава върховенството на италийския крал Лотар I.[1] Воюва с българския княз Борис, който напада безуспешно Далматинска Хърватия през 855 година.[8]

Саксонският богослов Готшалк от Орбе, пребивавал в двора на Търпимир между 846 и 848 г. след като напуска Венеция и преди да се премести в България, в своя труд ’De Trina deitate дава ценни сведения за царуването му[9]

Слъд смъртта си Търпимир е наследен отначало от сина си Здеслав, но скоро след това властта е завзета от княз Домагой[10], което принуждава Здеслав да потърси спасение в Константинопол.

Потомци[редактиране | редактиране на кода]

Търпимир има няколко сина: Петър, Здеслав[11], а вероятно също и Мунцимир, за когото в документ от 892 г. се споменава, че „си е върнал бащиния трон“.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Trpimir I. Във: Hrvatska Enciklopedija. Mrežno izdanje, 2013. Leksikografski zavod Miroslava Krleža
  2. benediktinci (Hrvatska Enciklopedija)
  3. http://krk.fcpages.com/hr/vladari/trp.html Knez Trpimir
  4. Rižinice (Hrvatska Enciklopedija)
  5. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250
  6. Codex Diplomaticus Regni Croatiæ, Dalamatiæ et Slavoniæ, Vol I, p. 4-8
  7. Rudolf Horvat: Povijest Hrvatske I. (od najstarijeg doba do g. 1657.), 17. Mislav i Trpimir]
  8. Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0. Стр. 75
  9. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250
  10. [John Van Antwerp Fine: The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, 1991, p. 257]
  11. Iohannes Diakonus, Istoria Veneticorum, p.140 "His diebus Sedesclavus, Tibimiri ex progenie, imperiali fultus presidio Constantinopolim veniens, Scavorum ducatum arripuit filiosque Domogor exilio trusit."
  12. Codex Diplomaticus Regni Croatiæ, Dalamatiæ et Slavoniæ, Vol I, p. 23
княз на Приморска Хърватия (845 – 864) Домагой