Готшалк от Орбе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Готшалк от Орбе
саксонски философ
Роден
800 г.
Починал
Философия
Регион Западна философия
Интереси Теология
Научна дейност
Област Лингвистика

Готшалк от Орбе Саксонеца (на немски: Gottschalk von Orbais, Gottschalk der Sachse, Godescalcus, * ок. 803, † ок. 869 в абатство Отвилер) е саксонски учен, монах и поет през Ранното Средновековие.

Той развива учението gemina praedestinatio, и е познавач на Августин. Затова той има проблеми с майнцския архиепископ Рабан Мавър и архиепископ Хинкмар от Реймс и затова е осъден на доживотен затвор (тъмница) и непрекъснато мълчание.

Готшалк произлиза от саксонски благороднически род, син на „граф Берно“, roden близо до Майнц. На 6 или 7 години е даден в манастир Фулда (бенедиктинци), при което наследствената му част е дадена за пазене на манастира. Там той получава добро образование. Две години е и в манастир Райхенау и се сприятелява с Валафрид Страбон.

На 16 или 18 години той, като свободен саксонец, отказва да се закълне, иска да напусне манастира и да получи своето наследство. Това му отказва Рабан Мавър. Готшалк апелира 829 г. при Синода в Майнц и получава исканията си. Рабан Мавър обаче го задържа в манастира. Той иска отново помощ от Синода и краля. След няколко години той е монах в манастир Орбе (в департамент Марн, североизточна Франция).

Той е ръкоположен за свещеник и започва да пише за църковните отци, най-вече за учението на Августин Блажени. Той пише и стихотворения и се занимава с проучвания по граматика. Кореспондира си с приятелите си от младежките години (например Валафрид) и с със значимите учени като Ратрамнус от Корбие за въпроси по поезия и философия на теологията.

Около 838 г. Готшалк отива в Италия и след това на Балканите. Там проповядва своето учение за „Двойната Предестинация“ и има доста слушатели.

След завръщането му от мисионерското му пътуване на Балканите през 848 г. Готшалк защитава учението си gemina praedestinatio пред имперския събор в Майнц, който е под ръководството на Рабан Мавър. Без да обърнат внимание на неговите аргументи го осъждат на доживотна тъмница и непрекъснато мълчание, задължават го да изгори ръкописите си и го бият публично почти до смърт. След това го предават на архиепископ Хинкмар от Реймс. През 849 г. му вземат правото да е свещеник и той отива в доживотен затвор в манастир Отвилер.

Заради твърдостта на присъдата започват протести на множество теолози особено от Западното франкско царство. Дълбоко религиозният Готшалк през 869 г. след 20 годишна тъмница. Не получава християнско погребение.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

От Готшалк съществуват множество латински химни. Стихотворенията му се намират в Monumenta Germaniae Historica [1] [2] [3] [4] Той е един от най-значимите граматици и познавач на Августин Блажени през неговото време.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Poetae Latini medii aevi 3: Poetae Latini aevi Carolini (III). Herausgegeben von Ludwig Traube. Berlin 1886, S. 707–737 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat)
  2. Poetae Latini medii aevi 4,2.3: Poetae Latini aevi Carolini (IV). Teil 2: Rhythmi aevi Merovingici et Carolini. Teil 3: Supplementa. Herausgegeben von Karl Strecker. Berlin 1923, S. 934–936 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat)
  3. Poetae Latini medii aevi 6: Nachträge zu den Poetae aevi Carolini Teil 1. Herausgegeben von Karl Strecker (†) mit Unterstützung von Otto Schumann (†). Weimar 1951, S. 86–106 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat)
  4. Œuvres théologiques et grammaticales de Godescalc d'Orbais, Löwen 1945, Ökumenischen Heiligenlexikon).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Bautz: Gottschalk von Orbais. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band II, Bautz, , Sp. 275–276.
  • Freystedt, Albert: Der synodale Kampf im Prädestinationsstreit des 9. Jahrhunderts, in: Hilgenfeld, D. Adolf (Hrsg.): Zeitschrift für wissenschaftliche Theologie 36. Jg./Bd. 2; NF Bd. 1; Leipzig, 1893
  • Friedrich.: Gothschalk, Mönch des 9. Jahrhunderts. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 493–497.
  • Klaus Vielhaber: Gottschalk der Sachse. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 685 f. (Digitalisat).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]