Валафрид Страбон
| Валафрид Страбон Walahfrid Strabo, Strabus | |
| германски ботаник | |
_Liber_Chronicarum_(serietitel),_RP-P-2016-49-86-3.jpg) | |
| Роден |
около 808 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | християнство |
| Националност |  Германия |
| Научна дейност | |
| Област | Ботаника |
| Учил при | Рабан Мавър |
Валафрид Страбон или Валахфрид (на немски: Walahfrid Strabo, Strabus; на латински: Walafridus Strabo, * 808/809, † 18 август 849) е бенедиктинец, немски латински поет, писател, ботаник, дипломат по времето на Каролингите и от 838 до 849 г. абат на манастир Райхенау.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 808-809 година на Боденското езеро. Той е от беден алемански произход и като дете родителите му го дават в манастир Райхенау. През 825 г. продължава да следва в манастир Фулда, където му преподава Рабан Мавър. Там се сприятелява с Готшалк от Орбе. От 829 до 838 г. той е в двора на император Лудвиг Благочестиви в Аахен и там е каплан на императрица Юдит и възпитател на Карл Плешиви.
Император Лудвиг Благочестиви назначава Валахфрид през 838 г. за абат на манастир Райхенау. След смъртта на Лудвиг Благочестиви в братската война за трона, той е на страната на Лотар I и затова трябва да напусне манастир Райхенау, понеже той е под властта на Лудвиг Немски. Две години той е в изгнание в Шпайер, връща се през 842 г. отново на службата си.
На 18 август 849 година Валахфрид се удавя в Лоара на 40-годишна възраст.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Валафрид е от най-значимите поети от Каролингския Ренесанс. През 824 г. той пише книгата „Visio Wettini“ в латински хексаметри за следсмъртното пътуване на неговия учител Вети, която първо е писана в проза от абат Хайто.
През 840 г. пише „Liber de cultura hortorum“ („Книгата за градината“), също известна като „Hortulus“, едно от най-значимите произведения по ботаника през Средновековието. Във версия той показва 24 лечителни растения.
Друго значимо негово произведение е „De imagine Tetrici“, една критика на изместването на статуята на остготския крал Теодорих Велики по нареждане на Карл Велики от Равена в Аахен.
„Codex Sangallensis“ от 878 г. съдържа така наречения Vademecum на Валафрид, негов личен дневник, започнат от младежките му години за граматика и метрика, за забележителни събития, за медицина и земеделие.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Konrad Beyerle: Von der Gründung bis zum Ende des freiherrlichen Klosters (724 – 1427). In: Konrad Beyerle (Hrsg.): Die Kultur der Abtei Reichenau. Erinnerungsschrift zur zwölfhundertsten Wiederkehr des Gründungsjahres des Inselklosters 724 – 1924. 1. Teilband. Verlag der Münchner Drucke, München 1925, S. 55 – 212, S. 93.
- Walter Berschin: Walahfrid Strabo und die Reichenau. „Augia felix“. (= Spuren; Band 49). Dt. Schillergesellschaft, Marbach 2000, ISBN 3-933679-45-1.
- Wilhelm Wattenbach: Walahfrid Strabo. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 639 f.
- Klaus-Gunther Wesseling: Walafrid Strabo. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 13, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-072-7, Sp. 169 – 176.
- Johannes Gottfried Mayer, Konrad Goehl: Kräuterbuch der Klostermedizin. Reprint-Verlag Leipzig 2013, ISBN 978-3-8262-3057-8, S. 29.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Walafridus Strabo, Repertorium „Geschichtsquellen des deutschen Mittelalters“
- Immo Eberl: Walahfrid Strabo, Швейцарски исторически лексикон
- Werke, Bibliotheca Augustana
- Walahfrid Strabo: Hortulus
- Hortulus Архив на оригинала от 2013-07-26 в Wayback Machine., gartenspaziergaenge.de
- Vademecum, Codex Sangallensis 878
- Catholic Encyclopedia
- Opera Omnia, Migne Patrologia Latina
|
