Валафрид Страбон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валафрид Страбон
Walahfrid Strabo, Strabus
германски ботаник
Роден
около 808 г.
Починал
18 август 849 г. (41 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Ботаника
Учил при Рабан Мавър

Валафрид Страбон или Валахфрид (на немски: Walahfrid Strabo, Strabus, на латински: Walafridus Strabo, * 808/809, † 18 август 849) е бенедиктинец, немски латински поет, писател, ботаник, дипломат по времето на Каролингите и от 838 до 849 г. абат на манастир Райхенау.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 808-809 година на Боденското езеро. Той е от беден алемански произход и като дете родителите му го дават в манастир Райхенау. През 825 г. продължава да следва в манастир Фулда, където му преподава Рабан Мавър. Там се сприятелява с Готшалк от Орбе. От 829 до 838 г. той е в двора на император Лудвиг Благочестиви в Аахен и там е каплан на императрица Юдит и възпитател на Карл Плешиви.

Император Лудвиг Благочестиви назначава Валахфрид през 838 г. за абат на манастир Райхенау. След смъртта на Лудвиг Благочестиви в братската война за трона, той е на страната на Лотар I и затова трябва да напусне манастир Райхенау, понеже той е под властта на Лудвиг Немски. Две години той е в изгнание в Шпайер, връща се през 842 г. отново на службата си.

На 18 август 849 година Валахфрид се удавя в Лоара на 40-годишна възраст.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Валафрид е от най-значимите поети от Каролингския Ренесанс. През 824 г. той пише книгата „Visio Wettini“ в латински хексаметри за следсмъртното пътуване на неговия учител Вети, която първо е писана в проза от абат Хайто.

През 840 г. пише „Liber de cultura hortorum“ („Книгата за градината“), също известна като „Hortulus“, едно от най-значимите произведения по ботаника през Средновековието. Във версия той показва 24 лечителни растения.

Друго значимо негово произведение е „De imagine Tetrici“, една критика на изместването на статуята на остготския крал Теодорих Велики по нареждане на Карл Велики от Равена в Аахен.

„Codex Sangallensis“ от 878 г. съдържа така наречения Vademecum на Валафрид, негов личен дневник, започнат от младежките му години за граматика и метрика, за забележителни събития, за медицина и земеделие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Konrad Beyerle: Von der Gründung bis zum Ende des freiherrlichen Klosters (724 – 1427). In: Konrad Beyerle (Hrsg.): Die Kultur der Abtei Reichenau. Erinnerungsschrift zur zwölfhundertsten Wiederkehr des Gründungsjahres des Inselklosters 724 – 1924. 1. Teilband. Verlag der Münchner Drucke, München 1925, S. 55 – 212, S. 93.
  • Walter Berschin: Walahfrid Strabo und die Reichenau. „Augia felix“. (= Spuren; Band 49). Dt. Schillergesellschaft, Marbach 2000, ISBN 3-933679-45-1.
  • Wilhelm Wattenbach: Walahfrid Strabo. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 639 f.
  • Klaus-Gunther Wesseling: Walafrid Strabo. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 13, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-072-7, Sp. 169 – 176.
  • Johannes Gottfried Mayer, Konrad Goehl: Kräuterbuch der Klostermedizin. Reprint-Verlag Leipzig 2013, ISBN 978-3-8262-3057-8, S. 29.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]