Мъжът със златния пистолет
| Мъжът със златния пистолет | |
| The Man with the Golden Gun | |
 | |
| Режисьори | Гай Хамилтън |
|---|---|
| Продуценти | Хари Залцман и Албърт Броколи |
| Сценаристи | Ричард Майбаум, Том Манкевич |
| Базиран на | „Мъжът със златния пистолет“ от Иън Флеминг |
| В ролите | Роджър Мур Кристофър Лий Брит Екланд |
| Музика | Джон Бари |
| Разпространител | Метро-Голдуин-Майер Юнайтед Артистс |
| Жанр | екшън |
| Премиера | 19 декември 1974 (Германия) |
| Времетраене | 125 минути |
| Страна | Великобритания |
| Език | английски |
| Бюджет | $7 000 000 |
| Приходи | $98 500 000 |
| Хронология | |
 (Live and Let Die) 1973 г. | |
| Шпионинът, който ме обичаше (The Spy Who Loved Me) 1977 г.  | |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Мъжът със златния пистолет в Общомедия | |
„Мъжът със златния пистолет“ е деветият филм от поредицата за Джеймс Бонд и вторият с Роджър Мур в ролята на агент 007.[1] Сценарият на филма е адаптиран по едноименната книга на Иън Флеминг от 1965 г., а филмът е реализиран през 1974 г. В сравнение с книгата сценарият е значително преработен, като са добавени нови сюжетни линии. В допълнение някои очевидно комични герои правят филма по-забавен, понякога дори пародиен.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Изобретено е устройството „Солекс“, което ще позволи ефективно да се използва слънчевата светлина за производство на електроенергия. Всички правителства и разузнавателни агенции по света търсят това техническо чудо, но „Солекс“ се оказва в ръцете на Франциско Скараманга. Това е най-опасният убиец в света, неговите услуги са на стойност 1 милиона долара за изстрел, а Скараманга стреля с куршуми от чисто злато. Главното забавление на злодея са дуелите с най-добрите наемници, които той кани на своя собствен остров. Финалът е винаги един и същ – следващият убиец сам се превръща в жертва на „мъжът със златния пистолет“.
По нареждане на британската разузнавателна служба, Джеймс Бонд се среща със Скараманга в смъртоносен двубой. Агент 007 трябва не само да върне откраднатия „Солекс“, но също така да приключи с най-добрия наемен убиец в последния му дуел…
В ролите[редактиране | редактиране на кода]
| Актьор | Роля |
|---|---|
| Роджър Мур | Джеймс Бонд |
| Кристофър Лий | Франциско Скараманга |
| Брит Екланд | Мери Гуднайт, агент на МИ-6 |
| Бернард Ли | „М“, шефът на МИ-6 |
| Лоис Максвел | мис Мънипени, секретарка на „М“ |
| Десмонд Левелин | „Q“, началник на техническия отдел на МИ-6, създател на много невероятни устройства за агент 007 |
| Мод Адамс | Адреа Андеръс, помощница на Скараманга, убита за измяна, едно от момичетата на Бонд, с което той има любовна нощ |
| Евре Вилшез | Ник Нак, дребният личен помощник на Скараманга |
| Ричард Лу | Хай Фет, милионер, подпомогнат от Скараманга да построи завод за производство на електроенергия чрез „Солекс“ |
| Джеймс Клифтон | Шериф Пипер |
| Сун Тек Оу | Лейтенант Хип, агент на МИ-6 в Хонконг |
| Марк Лорънс | Родни, американски гангстер, който е поканен от Скараманга за дуел |
| Джеймс Косинс | Колтроп, експерт по стрелково оръжие |
| Кармен ду Саутой | Саида, танцьорка в Бейрут |
| Марн Мейтленд | Лазар, оръжейник от Макао, доставчик на златни куршуми за Скараманга |
Музика на филма[редактиране | редактиране на кода]
При производството на филма между музикалния редактор Тони Брамвел и продуцента Албърт Броколи възниква конфликт, като всеки от тях настоява за своята кандидатурата за „заглавната“ песента. Брамвел желае тази песен да се изпълнява от Елтън Джон или от Кет Стивънс, а Броколи подкрепя кандидатурата на една малко известна шотландска певица „Лулу“ (с истинско име – Мери Макдоналд Маклафлин Лоури). Накрая е избрана Лулу, а музиката на песента отново е написана от Джон Бари. По-късно Бари коментира тази песен доста критично, считайки я за „слаба“.
Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]
- Островът, където е „резиденцията“ на Скараманга – е реалният тайландски остров Ко Тапу, който ежегодно се посещава от много туристи. Неофициално това парче земя е известно като „Островът на Джеймс Бонд“, макар че би било по-коректно да се нарича „остров на Франциско Скараманга“.
- Монологът на Скараманга за убития слон практически изцяло е заимстван от оригиналната книга.
- Каскадьорската сцена със скок през реката и „завъртане“ на автомобила е проектирана на компютър и се снима от първия дубъл. Самата кола е модифицирана, така че да не блокира в преобърнато състояние.
- Във филма има още по-атрактивна сцена с излитане на кола, на която са прикрепени крила, при това изглеждащо доста автентично за разлика от много други бутафорни сцени, но медиите пишат по-малко за нея, отколкото за сцената със завъртането на кола над река.
- Идеята за „сгъване“ на златния пистолет е заимствана от авторите на филма от Музея на шпионажа. Реквизиторите са изработили три модела: единият цялостен, другия – сгъваем, а третия да може да „стреля“ с капсули.
- Във филмът се снима най-малкият актьор в цялата история на „бондиана“. Актьорът Ерве Вилшез (като Ник Нак) е висок 119 сантиметра.
- Във филма на режисьора Джей Роуч „Остин Пауърс: Шпионинът любовник“ има герой – пародия на Ник Нак. Това е известният „клонинг на д-р Зло“ – „Мини Ми“ (актьорът Верн Троер, който е с височина 81 сантиметра).
- Отличителна черта на Скараманга е наличието по тялото му на трето зърно. Според легендата това е свидетелство за безпрецедентна „мъжка“ сила и особена привлекателност за жените.