Мъжът със златния пистолет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мъжът със златния пистолет
The Man with the Golden Gun
Themanwithtgg-logo.svg
Режисьори Гай Хамилтън
Продуценти Хари Залцман и Албърт Броколи
Сценаристи Ричард Майбаум, Том Манкевич
В ролите Роджър Мур
Кристофър Лий
Брит Екланд
Музика Джон Бари
Разпространител Метро-Голдуин-Майер
Юнайтед Артистс
Премиера 19 декември 1974
Времетраене 125 минути
Страна Великобритания
Език английски
Бюджет $7 000 000
Приходи $98 500 000
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
Живей, а другите да умрат
(Live and Let Die) 1973 г.
Шпионинът, който ме обичаше
(The Spy Who Loved Me) 1977 г.
Fleche-defaut-droite-bord.svg
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

Мъжът със златния пистолет“ е деветият филм от поредицата за Джеймс Бонд и вторият с Роджър Мур в ролята на агент 007.[1] Сценарият на филма е адаптиран по едноименната книга на Иън Флеминг от 1965 г. В сравнение със книгата сценарият е значително преработен, като са добавени нови сюжетни линии. В допълнение, някои очевидно комични герои правят филма по-забавен, понякога дори пародиен.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

... Изобретено е устройството „Солекс“, което ще позволи ефективно да се използва слънчевата светлина за производство на електроенергия. Всички правителства и разузнавателни агенции по света търсят това техническо чудо, но „Солекс“ се оказва в ръцете на Франциско Скараманга. Това е най-опасният убиец в света, неговите услуги са на стойност 1 милиона долара за изстрел, а Скараманга стреля с куршуми от чисто злато. Главното забавление на злодея са дуелите с най-добрите наемници, които той кани на своя собствен остров. Финалът е винаги един и същ – следващият убиец сам се превръща в жертва на „мъжът със златния пистолет“.

По нареждане на британската разузнавателна служба, Джеймс Бонд се среща със Скараманга в смъртоносен двубой. Агент 007 трябва не само да върне откраднатия „Солекс“, но също така да приключи с най-добрият наемен убиец в последния му дуел...

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Роджър Мур Джеймс Бонд
Кристофър Лий Франциско Скараманга
Брит Екланд Мери Гуднайт, агент на МИ-6
Бернард Ли „М“, шефът на МИ-6
Лоис Максвел мис Мънипени, секретарка на „М“
Десмонд Левелин Q, началник на техническия отдел на МИ-6, създател на много невероятни устройства за агент 007
Мод Адамс Адреа Андеръс, помощник на Скараманга, убит за измяна
Евре Вилшез Ник Нак, дребният личен помощник на Скараманга
Ричард Лу Хай Фет, милионер, подпомогнат от Скараманга да построи завод за производство на електроенергия чрез „Солекс“
Джеймс Клифтон Шериф Пипер
Сун Тек Оу Лейтенант Хип, агент на МИ-6 в Хонконг
Марк Лоуренс Родни, американски гангстер, който е поканен от Скараманга за дуел
Джеймс Косинс Колтроп, експерт по стрелково оръжие
Кармен ду Саутой Саида, танцьорка в Бейрут
Марн Мейтленд Лазар, оръжейник от Макао, доставчик на златни куршуми за Скараманга

Музика на филма[редактиране | редактиране на кода]

При производството на филма, между музикалния редактор Тони Брамвел и продуцента Албърт Броколи възниква конфликт, като всеки от тях настоява за своята кандидатурата за „заглавната“ песента. Брамвел желае тази песен да се изпълнява от Елтън Джон или от Кет Стивънс, а Броколи подкрепя кандидатурата на една малко известна шотландска певица „Лулу“ (с истинско име – Мери Макдоналд Маклафлин Лоури). Накрая е избрана Лулу, а музиката на песента отново е написана от Джон Бари. По-късно Бари коментира тази песен доста критично, считайки я за „слаба“.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Островът, където е „резиденцията“ на Скараманга – е реалния тайландски остров Ко Тапу, който ежегодно се посещава от много туристи. Неофициално това парче земя е известно като „Островът на Джеймс Бонд“, макар че би било по-коректно да се нарича „остров на Франциско Скараманга“.
  • Монологът на Скараманга за убия слон практически изцяло е взаимстван от оригиналната книга.
  • Каскадьорската сцена със скок през реката и „завъртане“ на автомобила, е проектирана на компютър, и се снима от първия дубъл. Самата кола е модифицирана, така че да не блокира в преобърнато състояние.
  • Идеята за „сгъване“ на златния пистолет е заимствана от авторите на филма от Музея на шпионажа. Реквизиторите са изработили три модела: единият цялостен, другия – сгъваем, а третия да може да „стреля“ с капсули.
  • Във филмът се снима най-малкия актьор в цялата история на „бондиана“. Актьорът Ерве Вилшез (като Ник Нак) е висок 119 сантиметра.
  • Във филма на режисьора Джей РоучОстин Пауърс: Шпионинът любовник“ има герой – пародия на Ник Нак. Това е известия „клонинг на д-р Зло“ – „Мини Ми“ (актьорът Верн Троер, който е с височина 81 (!) сантиметра).
  • Отличителна черта на Скараманга е наличието по тялото му на трето зърно. Според легендата, това е свидетелство за безпрецедентна „мъжка“ сила и особена привлекателност за жените.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]