Шпионинът, който ме обичаше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шпионинът, който ме обичаше
The Spy Who Loved Me
Режисьори Луис Гилбърт
Продуценти Албърт Броколи
Сценаристи Кристофър Ууд
Ричард Майбаум
В ролите Роджър Мур
Барбара Бах
Гърд Юргенс
Музика Марвин Хамлиш
Монтаж Джон Глен
Разпространител Юнайтед Артистс
Премиера 7 юли 1977
Времетраене 125 минути
Страна Великобритания
Език английски
Бюджет $14 000 000
Приходи $185 400 000
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
Мъжът със златния пистолет1977 г.
Муунрейкър1979 г.
Fleche-defaut-droite-bord.svg
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

„Шпионинът, който ме обичаше“ е десетият филм от поредицата за Джеймс Бонд и третият с Роджър Мур в ролята на агент 007. Сценарият е оригинален и няма почти никаква връзка с едноименния роман на Иън Флеминг от 1962 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В Северно море изчезва съветска ядрена подводница. Съветското разузнаване започва разследване и ръководителят на КГБ, генерал Анатолий Гогол, изпраща най-добрия си агент – майор Ана Амасова (агент „Трите Хикса“). В Египет, тя трябва да открадне планове за откриване на подводници, но тук тя е изправена пред агент на МИ-6 Джеймс Бонд, който също е изпратен за тези документи. Бонд и Амасова са нападнати от огромен наемен убиец с прякор „Челюсти“. Убиецът е изпратена от милионера Карл Стромберг, който е ръководител на заговора срещу човечеството.

Стромберг е обсебен от идеята за изграждане на „по-добър свят“, който ще се намира в океаните. За осъществяването на лудия си план Стромберг ще използва откраднати ядрени ракети, с които да провокира Трета световна война между СССР и Запада, с което да „очисти Земята от хората“. МИ-6 и КГБ работят заедно, за да предотвратят катастрофата. Топ агентите – Джеймс Бонд и Ана Амасова – започват да издирват Стромберг. Между агент 007 и очарователната Ана неочаквано възниква любовна връзка.

... Оказва се, че преди известно време, по време на приключението в Алпите, Джеймс Бонд, бягайки от преследвачите си, убива един офицер от КГБ. Докато говори с Амасова Бонд разказва за този случай, и тя разбира, че Бон е убил нейния бивш приятел. Като истински професионалист, майор Амасова не дава отдушник на гнева си, докато не изпълни поставената ѝ задача. Но след като унищожи Стромберг, Амасова се заклева да убие Бонд. Агент 007 трябва отново да спаси света, знаейки, че може да очаква смъртта си от жената, която е в близост до него…

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Роджър Мур Джеймс Бонд
Барбара Бах Ана Амасова, майор на КГБ, агент „Трите Хикса“
Гърд Юргенс Карл Стромберг, милионер, който иска да създаде нов свят в Океаните
Ричард Кил Убиеца по прякор „Челюсти“ (Jaws)
Бернард Ли „М“, шефът на МИ-6
Лоис Максвел мис Мънипени, секретарка на „М“
Десмонд Левелин Q, началник на технически отдел на МИ-6, създател на много невероятни устройства за агент 007
Джефри Кин Фредерик Грей, министър на отбраната на Обединеното кралство
Уолтер Готел генерал Гогол, ръководител на КГБ
Каролин Мънро Наоми, личен пилот на Стромберг
Милтън Рийд Сандър, бодигард на Стромберг
Робърт Браун Вицеадмирал Харгрийвс, командир на Британската подводна флотилия

Музика на филма[редактиране | редактиране на кода]

Малко преди началото на снимките на „главния“ композитор на „бондиана“ Джон Бари има сериозни проблеми с данъчните власти на Обединеното кралство и в резултат на това производителят Aлбърт Броколи не кани Бари за проекта, поради страх от скандал. За създаването на саундтрака и написването на „главната“ песен е поканен известния американския композитор Марвин Хамлиш. „Главната“ песен се изпълнява от американската певица Карли Саймън.

„Nobody Does It Better“ е една от най-добрите в историята на „бондиана“. През 2004 г. тя е включен в списъка на „100-те най-добри песни на Холивуд“ (№67) на Американския филмов институт. Песента звучи и в много други филми: „Мистър и мисис Смит“, „Черното тефтерче“, „Бриджит Джоунс: на ръба на разума“, и във филма „Изгубени в превода“, където главният герой (в ролята Бил Мъри) пее „Nobody Does It Better“ на „караоке“. Песента е уникална в това, че е първата „главна“ песен от „бондиана“, името на която не съвпада със заглавието на филма.

В допълнение към саундтрака създаден от Хамлиш, режисьорът Луис Гилбърт широко използва във филма класическа музика. Така например, в ужасната сцена, когато акула разкъсва Наоми, асистент на Стромберг, злодеят радва на магическа музика на Бах – „Ария на струна G“. По-късно, по време на изкачването на подводницата на Стромберг от океана до повърхността, тя звучи „Piano Concerto №21“ на Моцарт.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Географията на снимките е доста обширна: Лондон, Сардиния, Малта, Шотландия, Швейцария, Испания, Португалия, Египет, Бахамски острови, и Бафинова земя (Канада).
  • Продуцентът на „бондиана“ Албърт Броколи дълго време избира режисьор за филма. Той предлага на Стивън Спилбърг, но по това време той е бил зает на снимачната площадка на легендарния си филм „Челюсти“. После Броколи се обръща към режисьора Гай Хамилтън, който преди това прави 4 филма на „бондиана“. Хамилтън се съгласява, но скоро напуска проекта, тъй като е бил помолен да стане режисьор на филма „Супермен“. Хамилтън напуска „бондиана“, но по ирония на съдбата „Супермен“ не е режисиран от него, а от Ричард Донър. В резултат на края Броколи спира на кандидатурата на Луис Гилбърт, режисьор на четвъртия филм на „бондиана“ („Човек живее само два пъти“).
  • Актьорът Робърт Браун, който играе вицеадмирал Харгрийвс, играе по-късно ролята на „M“, шеф на МИ-6, в четири филма на „бондиана“.
  • „Главен“ злодей на филма е трябвало да бъде „легендарния“ ръководител на СПЕКТЪР – Ернст Ставро Блофелд. Въпреки това, Кевин Маклори, собственик на филмовите права на романа „Операция “Мълния" и бъдещ сценарист на филма „Никога не казвай никога“, заплашва, че ще започне съдебно производство срещу създателите на „бондиана“. Маклори твърди, че имената „Блофелд“ и „СПЕКТЪР“ могат да се използват само във филмите на друга компания. Не искайки да се замесва в съдебни спорове, Броколи се отказва и злодея „Блофелд“ бързо е преименуван на „Стромберг“.
  • Според известния сценарист на „бондиана“ Том Манкевич, Катрин Деньов наистина иска да играе във филма и е готова да намали обичайната си такса от 400 хиляди долара и да участва за 250 000, но Броколи предлага на звездата на френския екран само 80 000 $, и, разбира се, Деньов отказва.
  • В този филм се появява за първи най-високият изпълнител в историята на „бондиана“ – Ричард Кил, който играе ролята на огромния наемен убиец със стоманените зъби, по прякор „Челюсти“. Ръстът на актьора е 2 м и 18 см!
  • За подводното заснемане на комбинираната „кола на Бонд“ са били използвани седем различни модела. Единият от моделите на колата е истинска малка подводница, плаваща с помощта на електрически двигатели. В някои епизоди оператор използва таблетки „Alco-Seltzer“, за да се виждат в кадъра въздушни мехурчета.
  • Според Кен Адам, дизайнер на продукция на филм, при създаването на интериора на офиса на генерал Гогол, той е намерил вдъхновение в творбите на Сергей Айзенщайн.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]