Надежда Чернова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Надежда Чернова
Родена 15 януари 1947 г. (74 г.)
Професия поет, драматург, преводач, журналист
Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Казахстан Казахстан
Активен период 1960 -
Жанр лирика
Направление социалистически реализъм
Награди Орден „Курмет“, Казахстан
Съпруг Олег Новожилов (?-?)
Игор Софиев (?- )
Деца Денис

Надежда Чернова е съветска казахска поетеса, журналистка, литературна критичка и преводачка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Надежда Михайловна Чернова е роден на 15 януари 1947 г. в Баянаул, Павлодарска област, Казахска ССР, СССР. Фамилията ѝ се е преселила от Украйна в Казахстан по време на Сталипинската аграрна реформа за оземляване на селяните. Прекарва детството си в Семипалатинск. Насочва се към поезията под влияние на баща си, който е почитател на Александър Пушкин. Започва да съчинява стихове на 10-годишна възраст, а на 15-годишна възраст стихотворението ѝ „Слънцето“ е публикувано във вестниците „Ленинска Смена“ и „Казахстанская правда“.

Завършва Факултета по журналистика на Казахския държавен университет. След дипломирането си работи на различни позиции в Семипалатинската комисия по радио и телевизия, и като редактор на издателство „Жалин“ и в републиканския младежки вестник „Ленинская Смена“. После, продължение на 25 години до 2006 г., работи и ръководи отдела за проза на списание „Просто́р“. В него активно допринася за откриването на нови имена в казахската литература. Там се запознава с известни личности в областта на литературата: писателите Морис Симашко, Виктор Василиев, Анатолий Ким, поета Илияс Есенберлин, изкуствоведа Михаил Пак, и др. Заедно с работа си започва да пише поезия.

Първият ѝ сборник с поезия „Возраст августа“ е публикуван през 1978 г. Той е нейна своеобразна декларация за любов към родината, към Иртиш, към степта с нейната особена красота, с детството прекарано в планината Баянаул, с дъха на живота, радостта от срещите и приятните спомени.

Вдъхновена от успеха, тя търси изразителни средства, за да предаде мислите и настроението си на читателя. В следващите години излизат сборниците „Цветущий саксаул“, „Скалы Баянаула“, „Помню“, а през 1996 г. и колекцията от стихотворения и проза „На два голоса“ посветен на руския поет Олег Постников.

Темата за историята и паметта е една от основните теми в творчеството ѝ. Тя включва мотиви от народни приказки, стари песни, и легенди. Цикълът „Джейранья степь“ включен в сборника „Помню“ от 1982 г. изцяло е базиран на исторически фолклорен материал. Стиховете ѝ има живоутвърждаваща нотка, оптимизъм – от очарованието на боровете, от вкусът на узряващите пъпеши, от слънчевата топла вода. Успява да намери много източници на красиви моменти и човешки радости.

Стиховете ѝ са преведени на много езици по света. Тя прави преводи главно от казахски, български, френски и други езици.

Член е на Съюза на писателите на Казахстан. За 15-годишнината от независимостта на републиката е удостоена с орден „Курмет“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Сборници поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Возраст августа (1978)
  • Цветущий саксаул (1979)
  • Скалы Баянаула (1979)
  • Помню (1982)
  • Кочевница-жизнь (1986)
  • Бродячие сюжеты (1988)
  • Только о любви ()
  • На два голоса (1996)
  • Солнцеворот (2002) – ретроспективен сборник
  • Огнецвет (2004)
  • Картины Бытия (2009)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Я знаю – мир нежен и вечен... () – за казахстанския поет Алексей Брусиловски
  • Небесный дом (2006)
  • Мороз-трава (2009)
  • Кудыкины горы (2016)

Повести[редактиране | редактиране на кода]

  • Великие скитания ()

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Казахстан“         Портал „Казахстан