Наративна психология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Наративна психология е гледната точка или позиция в психологията, без да е нейно подполе, която се занимава и се отнася до „историйната природа на човешкото поведение“ (Теодор Сарбин, 1986) или с други думи как хората се справят с опита, конструирайки истории и слушайки историите на други. Самата идея е, че човешката активност и опит са запълнени със значения и истории, много повече отколкото с логически аргументи или основателни формулировки, тези истории са „двигателят, чрез който значението е комуникирано“; подобна дихотомия може да бъде намерена при Джеръм Брунър (1990) като разграничението е между „прагматичното“ и „описателното“ като форми на мисълта; в това негово разбиране те са едновременно фундаментални, но не могат да бъдат сведени или да се редуцират една към друга.

Според Сарбин (1986) „наративът“ е основната, коренната метафора за психологията и тя трябва да замести механичните и органични метафори, които много голяма степен са оформили и доминират теорията и изследванията в дисциплината през 20 век.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jerome Bruner (1990). Acts of Meaning, Harvard University Press
  • Sarbin, T.R. (ed.) (1986). Narrative psychology: the storied nature of human conduct.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Narrative psychology“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.