Нейко Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нейко Атанасов
български адмирал
Роден: 1948 г. (71 г.)

Нейко Петров Атанасов е български офицер, контраадмирал (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1948 г. в Луковит. През 1971 г. завършва Висшето военноморско училище във Варна със специалност „Корабни машини и механизми“. Започва да служи като механик на десантен кораб във Военноморска база Бургас. По-късно завършва Военноморската академия в Санкт Петербург и изкарва курс към Европейския център за проучвания в областта на сигурността „Джордж Маршал“ в Гармиш Партенкирхен.

През 1993 г. е назначен за заместник-командващ Военноморските сили.[1] като от юли 2000 г. е повишен в звание бригаден адмирал. До 4 януари 2002 г. е заместник-началник на Главния щаб на Военноморските сили по ресурсите.[2]

От 4 януари 2002 до 14 юни 2002 г. е началник на главно управление „Материално-техническо и медицинско осигуряване“ в Генералния щаб на Българската армия.

От 14 юни 2002 до 9 май 2003 г. е началник на Военноморските сили на България (началник на Главния щаб на ВМС). След това е излиза в запаса.[3]

Снет на през 2011 г. от запаса поради навършване на пределна възраст за генерали 63 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант – 1971
  • старши лейтенант – 1974
  • капитан-лейтенант – 1978
  • капитан III ранг – 1983
  • капитан II ранг – 1986
  • капитан I ранг – 1990
  • бригаден адмирал – юли 2000
  • контраадмирал – 14 юни 2002

Бележки[редактиране | редактиране на кода]