Нерио II Акиайоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нерио II Акиайоли
Nerio II Acciaioli
Neri di Francesco Acciaiuoli, quarto Duca d'Atene - Fanelli Francesco - 1695.jpg
Роден
Починал
1451 г. (35 г.)
Семейство
Род Акциайоли
Съпруга Киара Дзорци
Деца Франческо I
Нерио II Акиайоли в Общомедия

Нерио II Акиайоли (на италиански: Nerio II Acciaioli) е херцог на основаното от кръстоносците Атинско херцогство.[1]

До 1419 г. Нерио живее в Италия. На следващата година след смъртта на неговия баща Франческо Акиайоли, господар на град Сикамино в Атика, Нерио е осиновен от чичо си Антонио I Акиайоли, който го обявява за свой наследник. Така след смъртта на чичо му през 1435 Нерио става херцог на Атина с подкрепата и на османския султан. Заради интригите на по-малкия си брат Антонио обаче, Нерио се скарва със султана и през 1439 г. е изгонен от османците от Атина. На негово място херцог става брат му.

Връща се начело на херцогството през 1441 г. след смъртта на брат си и остава на власт до собствената си смърт през 1451 г. През 1444 г. участва във войната срещу османците на страната на Константин XI Палеолог.[2] Този съюз обаче разгневява султан Мехмед II, който изпраща войски срещу него. Изплашеният Нерио се отмята от съюза си с Константин Палеолог и моли султана за милост. Разгневен на свой ред, Константин превзема Тива и Ливадия и принуждава Нерио да се признае за негов васал.

През 1446 г. Мехмед II превзема Тива и сега вече Нерио става васал на османците и е задължен да им изплаща данък. В качеството си на техен васал е принуден да участва и в похода им в Коринт и Сикион, които са жестоко разграбени.

Нерио II Акиайоли сериозно се интересува от миналото на Елада, изучава гръцки език, събира ценни паметници на античното изкуство.

Умира през 1451 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Нерио II Акиайоли е женен за Киара Дзорци, от която има син Франческо I. Нерио умира още млад през 1451 г., а веднага след това Киара се жени повторно за венецианеца Бартоломео Контарини и двамата стават регенти на малкия Франческо. Поради оплакване на атиняните от управлението им, султанът извиква при себе си в Одрин Бартоломео заедно с Франческо и се обявява за настойник на момчето. Франческо никога повече не се връща в Атина и не се знае повече за съдбата му, по всяка вероятност е бил обърнат в исляма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Карпов С. П. Латинская Романия. — СПб.: Алетейя, 2000. — 256 с. — ISBN 5-89329-247-2
  • Успенский Ф. И. Отдел VIII. Ласкари и Палеологи // История Византийской империи. В 5 т. — М.: АСТ, Астрель, 2005. — Т. 5. — 558 с. — ISBN 5-271-03856-4
  • Грегоровиус Ф. История города Афин в средние века (От эпохи Юстиниана до турецкого завоевания). — М.: Альфа-книга, 2009. — 767 с. — ISBN 5-9922-0307-9

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Setton, 1975, p 268n. The actual title used by Nerio (Latin: Nerius) was dominus Athenarum et Thebarum or dominus Stives et Sithines, both meaning "lord of Athens [Sethines] and Thebes [Stives]."
  2. Chalkokondyles, 6.52; translated by Kaldellis, The Histories, pp. 69-71