Неферит I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сфинксът на Неферит I в Лувъра

Неферит I /Nepherites, Nefaarud или Nef'aurud/ от Мендес е основател и пръв фараон от Двадесет и девета династия на Древен Египет. Управлявал през 398 - 393 пр.н.е..

Неферит става фараон на Долен Египет след като побеждава в битка и екзекутира предишният владетел Амиртей. Разпростира властта си над Среден и Горен Египет, където персийските гарнизони са окончателно прогонени.

Неферит I сключва съюз със Спарта срещу Персийската империя през 395 пр.н.е.. В замяна на тяхната военна подкрепа, фараона изпраща на спартанците в Родос зърно и купува материал за построяването на 100 триреми. Планът за съвместни действия на Спарта и Египет срещу Ахеменидска Персия пропада след като корабите с пратката са пленени от атиняните.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]