Николай Кун
| Николай Кун Николай Альбертович Кун | |
| руски историк и писател | |
 | |
| Роден | Николай Альбертович Кун
|
|---|---|
| Починал | 28 октомври 1940 г.
Черкизово, Московска област, СССР |
| Погребан | Русия |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Известни творби | „Митове на Древна Гърция“ (1914) |
| Семейство | |
| Съпруга | Елена Роупер |
| Деца | Антонина (1908–1924) Евгения (1902–1930) Ипполит (1903–1932) Николай (1911–1942) |
| Николай Кун в Общомедия | |
Николай Албертович Кун (на руски: Николай Альбертович Кун; 21 май 1887 – 28 октомври 1940) е руски историк и писател, известен с проучванията си върху гръцката култура.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Николай Албертович Кун (1877–1940) е един от най-авторитетните и известни в света историци и популяризатори на античната култура.[1][2] Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1903). От 1909 г. започва научната му, преподавателска и популяризаторска дейност като преподавател в редица руски престижни гимназии и университети. Професор е във факултета по обществени науки на Московския университет (1920–1925).[1]
.jpg)
Автор е на книгите „Мохамед и мохамеданството“, „Предшественици на християнството. Източните култове в Римската империя“ и „Първобитната религия“. „Митове на Древна Гърция“ многократно е издавана на много езици. Най-прочутото му дело е книгата „Старогръцки легенди и митове“.[1] Заглавието на тази книга, която според самия Николай Кун е предназначена „главно за ученици и студенти от по-големите класове на средните учебни заведения, както и за всички, които се интересуват от митологията на гърците и римляните“, звучи различно: „Какво древните гърци и римляни са разказвали за своите богове и герои“. Книгата е завършена през май 1914 г. и е издавана два пъти приживе на автора – през 1922 и 1937 г. През 1940 г. Николай Кун подписва предварителното копие на третото издание на книгата. Този път той променя заглавието му на „Легенди и митове на Древна Гърция“. Но така и не вижда книгата публикувана – умира на 28 декември 1940 г. по време на лекция. Оттогава книгата е издавана в милиони екземпляри, но нито едно руско издание не публикува нито портрет, нито биография на автора.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- превод на Писмата на тъмните хора на Улрих фон Гутен, Крот Рубеан, Муциан Руф и Герман Буш (1907)
- Сказки африканских народов (1910)
- Магомет и магометанство (1915)
- Италия в 1914 г. (1915)
- Сказки цыган (два тома, 1921 и 1922)
- Предшественники христианства (восточные культуры в Римской империи) (1922)
- Первобытная религия (1922)
- Сказки народов островов Великого океана (1922)
- Издания в България
- Старогръцки легенди и митове. Превод от руски език Никола Мънков. София: Наука и изкуство, 1960 (1962, 1967), 464 с.
Старогръцки легенди и митове. Превод от руски език Никола Мънков. София: Наука и изкуство, 1969, 584 с.
Старогръцки легенди и митове. Превод от руски език Никола Мънков. София: Наука и изкуство, 1979, 330 с.
Старогръцки легенди и митове. Превод от руски език Никола Мънков. София: Наука и изкуство, 1985, 414 с.
Старогръцки легенди и митове. София: ПАН, 2001 (2003, 2005, 2017), 266 с. - Подвизите на Херкулес и други старогръцки легенди и митове. Превод от руски език Иван Евтимов. София: Фама, 1997, 172 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в „Кун Николай Альбертович“, Летопись Московского университета.
- ↑ а б Наталья Потапова, „Кун Николай Альбертович“, az.lib.ru (ориг. публ. в Наши люди, No 2 (2017), февраль 2004 г.
|
