Николай Подвалнюк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Подвалнюк
руски и български офицер
Звание Генерал от инфантерията
Служил на Знаме на Русия Русия
Знаме на България България
Битки/войни Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-японска война (1904 – 1905)
Награди Вижте по-долу

Роден
Починал

Николай Иванович Подвалнюк (на руски: Николай Иванович Подвальнюк, остар. Николай Ивановичъ Подвальнюкъ) е руски и български офицер, генерал от инфантерията от руската имперска войска и капитан от Българската земска войска, офицер от Руско-турската война (1877 – 1878) и Руско-японска война (1904 – 1905), командир на дружини от българската земска войска и първи командир на 3-та пеша бригада.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Подвалнюк е роден на 23 юли 1948 г. в Руската империя. По вероизповедание е православен християнин. На 19 юни 1864 г. постъпва на военна служба. Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) в която е ранен. На 11 септември 1880 г. като капитан от Лейбгвардейски егерски полк е уволнен „по молба“ от руска служба и назначен на служба в българската земска войска. На 1 октомври 1880 г. поема командването на Еленска №21 пеша дружина, след което от 6 септември 1881 командва новосформираната Плевенска №6 пеша дружина, след което от 30 октомври 1882 е командир на Русчукска №23 пеша дружина. На 24 април 1883 е назначен за командир на 3-та пеша бригада. На 6 ноември 1885 г. отново е назначен на служба в руската войска и се завръща в Лейбгвардейския егерски полк.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал от инфантерията Николай Подвалнюк е женен два пъти и има дъщеря родена през 1901 година. Брат е на полковник Иван Подвалнюк

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Санктпетербургски кадетски корпус (до 1864)
  • Второ военно константиновско училище (до 1867)
  • Екатеринбургско инженерно училище (до 1867)

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Офицер от 37 пехотен полк (от 17 юли 1867)
  • Командир на рота (6 години и 9 месеца)
  • Офицер от Лейбгвардейски егерски полк (до 24 септември 1880)
  • Командир на Софийска №1 пеша дружина от Българската земска войска (24 септември 1880 – 1 октомври 1880)
  • Командир на Еленска №21 пеша дружина от Българската земска войска (1 октомври 1880 – 6 септември 1881)
  • Командир на Плевенска №6 пеша дружина от Българската земска войска (6 септември 1881 – 30 октомври 1882)
  • Командир на Русчукска №23 пеша дружина от Българската земска войска (30 октомври 1882 – 24 април 1883)
  • Командир на 3-та пеша бригада от Българската земска войска (24 април 1883 – 6 ноември 1885)
  • Офицер от Лейбгвардейски егерски полк (от 6 ноември 1885)
  • Командир на 166 пехотен резервен луцки полк (2 юли 1886 – 3 март 1894)
  • Командир на 48 пехотен одески полк (3 март 1894 15 февруари 1900)
  • Командир на 2-ра бригада от 44 пехотна дивизия (15 февруари 1900 – 6 октомври 1903)
  • Началник на 61-ва пехотна резервна бригада (6 октомври 1903 – 1 юни 1904)
  • Командващ на 61-ва пехотна дивизия (1 юни 1904 – 3 март 1906)
  • Началник на 41-ва пехотна дивизия (3 март 1906 – 19 юни 1910)
  • Командир на 5 сибирски армейски корпус (19 юни 1910 – 7 август 1911)
  • Командир на 11 армейски корпус (7 август 1911 – 12 декември 1912)
  • Член на Александийския комитет на ранените (12 декември 1912 – след 1917)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Св. Станислав“ III степен (1873)
  • Орден „Св. Анна“ III степен с мечове и лента (1878)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1879)
  • Орден „Св. Владимир“ II степен (1882)
  • Орден „Св. Александър“ III степен (1882)
  • Орден „Такова“ III степен, Кралство Сърбия (1882)
  • Орден „За заслуга“, Княжество България (1885)
  • Орден „Св. Анна“ II степен (1889)
  • Орден „Св. Владимир“ III степен (1893)
  • Орден „Св. Станислав“ I степен (1903)
  • Орден „Св. Анна“ I степен с мечове (1905)
  • Орден „Св. Георги“ IV степен (28 юли 1907)
  • Златно оръжие „За храброст“ (3 декември 1909)
  • Орден „Св. Владимир“ II степен (1909)
  • Орден „Св. Александър Невски“ (6 декември 1913)
  • Орден на Белия орел (6 декември 1913)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 15-е Япреля 1914 года, Петроградъ, 1904, Военнатя Типографiя Императрицы ЕКАТЕРИННЫ ВЕЛОКОЙ (въ зданiи Главного Штаба), стр. 132
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 90.
  • Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)