Николай Подвалнюк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Подвалнюк
Информация
Звание Генерал от инфантерията
Служил на Знаме на Русия Русия
Знаме на България България
Битки Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-японска война (1904 – 1905)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Николай Иванович Подвалнюк (на руски: Николай Иванович Подвальнюк, остар. Николай Ивановичъ Подвальнюкъ) е руски и български офицер, генерал от инфантерията от руската имперска войска и капитан от Българската земска войска, офицер от Руско-турската война (1877 – 1878) и Руско-японска война (1904 – 1905), командир на дружини от българската земска войска и първи командир на 3-та пеша бригада.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Подвалнюк е роден на 23 юли 1948 г. в Руската империя. По вероизповедание е православен християнин. На 19 юни 1864 г. постъпва на военна служба. Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) в която е ранен. На 11 септември 1880 г. като капитан от Лейбгвардейски егерски полк е уволнен „по молба“ от руска служба и назначен на служба в българската земска войска. На 1 октомври 1880 г. поема командването на Еленска №21 пеша дружина, след което от 6 септември 1881 командва новосформираната Плевенска №6 пеша дружина, след което от 30 октомври 1882 е командир на Русчукска №23 пеша дружина. На 24 април 1883 е назначен за командир на 3-та пеша бригада. На 6 ноември 1885 г. отново е назначен на служба в руската войска и се завръща в Лейбгвардейския егерски полк.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал от инфантерията Николай Подвалнюк е женен два пъти и има дъщеря родена през 1901 година. Брат е на полковник Иван Подвалнюк

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Санктпетербургски кадетски корпус (до 1864)
  • Второ военно константиновско училище (до 1867)
  • Екатеринбургско инженерно училище (до 1867)

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Офицер от 37 пехотен полк (от 17 юли 1867)
  • Командир на рота (6 години и 9 месеца)
  • Офицер от Лейбгвардейски егерски полк (до 24 септември 1880)
  • Командир на Софийска №1 пеша дружина от Българската земска войска (24 септември 1880 – 1 октомври 1880)
  • Командир на Еленска №21 пеша дружина от Българската земска войска (1 октомври 1880 – 6 септември 1881)
  • Командир на Плевенска №6 пеша дружина от Българската земска войска (6 септември 1881 – 30 октомври 1882)
  • Командир на Русчукска №23 пеша дружина от Българската земска войска (30 октомври 1882 – 24 април 1883)
  • Командир на 3-та пеша бригада от Българската земска войска (24 април 1883 – 6 ноември 1885)
  • Офицер от Лейбгвардейски егерски полк (от 6 ноември 1885)
  • Командир на 166 пехотен резервен луцки полк (2 юли 1886 – 3 март 1894)
  • Командир на 48 пехотен одески полк (3 март 1894 15 февруари 1900)
  • Командир на 2-ра бригада от 44 пехотна дивизия (15 февруари 1900 – 6 октомври 1903)
  • Началник на 61-ва пехотна резервна бригада (6 октомври 1903 – 1 юни 1904)
  • Командващ на 61-ва пехотна дивизия (1 юни 1904 – 3 март 1906)
  • Началник на 41-ва пехотна дивизия (3 март 1906 – 19 юни 1910)
  • Командир на 5 сибирски армейски корпус (19 юни 1910 – 7 август 1911)
  • Командир на 11 армейски корпус (7 август 1911 – 12 декември 1912)
  • Член на Александийския комитет на ранените (12 декември 1912 – след 1917)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Св. Станислав“ III степен (1873)
  • Орден „Св. Анна“ III степен с мечове и лента (1878)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1879)
  • Орден „Св. Владимир“ II степен (1882)
  • Орден „Св. Александър“ III степен (1882)
  • Орден „Такова“ III степен, Кралство Сърбия (1882)
  • Орден „За заслуга“, Княжество България (1885)
  • Орден „Св. Анна“ II степен (1889)
  • Орден „Св. Владимир“ III степен (1893)
  • Орден „Св. Станислав“ I степен (1903)
  • Орден „Св. Анна“ I степен с мечове (1905)
  • Орден „Св. Георги“ IV степен (28 юли 1907)
  • Златно оръжие „За храброст“ (3 декември 1909)
  • Орден „Св. Владимир“ II степен (1909)
  • Орден „Св. Александър Невски“ (6 декември 1913)
  • Орден на Белия орел (6 декември 1913)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 15-е Япреля 1914 года, Петроградъ, 1904, Военнатя Типографiя Императрицы ЕКАТЕРИННЫ ВЕЛОКОЙ (въ зданiи Главного Штаба), стр. 132
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 90.
  • Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)