Николай Тютюлков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Тютюлков
български физикохимик
Роден
Починал

Националност българин
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област физикохимия
Образование Софийски университет
Работил в Университет по хранителни технологии
Софийски университет
Институт по органична химия при БАН
Титла професор

Проф. Николай Николов Тютюлков е български учен, физикохимик, основател и ръководител на катедрата по физикохимия в Университета по хранителни технологии, Пловдив (1961 – 1968) и основател и ръководител на лабораторията по квантова химия към Института по органична химия при Българската академия на науките (1961 – 1992). Той е първият българин носител на Хумболтова награда (1992).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 юли 1927 г. в Бургас. Завършва средното си образование в бургаската мъжка гимназия „Георги Сава Раковски“. През 1951 г. завършва химия в Софийския университет и постъпва на работа като химик в лабораторията за геоложки и минни проучвания в София, а по късно като асистент в катедрата по „Медицинска химия“ към Медицинския факултет на СУ (по късно Медицинска академия).

От 1956 г. преподава в катедрата по физикохимия към Университета по хранителни технологии в Пловдив. От 1961 г. е доцент и ръководител на катедрата по физикохимия и неорганична химия в УХТ. От 1962 г. е старши научен сътрудник в Института по органична химия към БАН. През 1966 г. се хабилитира като професор по физикохимия едновременно в БАН и в УХТ-Пловдив. От 1971 г. е професор в катедрата по физикохимия на Химическия факултет на СУ. През 1975 г. защитава докторска дисертация и му е присъдена академичната степен „доктор на химическите науки“.

Специализира като хумболтианец в Института по теоретична химия и физикохимия „Вилхем Оствалд“ към Университета в Лайпциг, в Института по органична химия към Техническия университет в Дрезден, и в Института „Макс Планк“ за полимерни изследвания в Майнц.

Умира на 24 май 2015 г.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Областите на научните интереси на проф. Тютюлков са полярография и квантова химия. Той създава в БАН една от първите в света лаборатории по квантова химия и е неин ръководител до 1992 г. Лабораторията дължи международната си известност на причинноследствените връзки в строежа на веществата и формулирането на евристични концепции с изчислителните методи на квантовата химия.[1] Сред научните му постижения са откритите зависимости между пространствения строеж и полярографските отнасяния на органични молекули; теория за строежа и свойствата на пи-електронни системи с неконвенционални електрични, магнитни и оптични свойства. Сред основните му приноси са изследванията върху органични феромагнетици и антиферомагнетици, както и трудовете върху теорията на органичните багрила и областта на молекулния дизайн.[1]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 – Орден „Кирил и Методий“, II степен
  • 1985 – Почетен знак „Св. Климент Охридски“
  • 1987 – Орден „Кирил и Методий“, I степен
  • 1987 – Награда на Лайпцигския университет
  • 1989 – Награда на Българската академия на науките и Софийския университет
  • 1992 – Хумболтова награда (първият българин, носител на тази награда)
  • 1999 – Меркаторов професор в Лайпцигския университет
  • 1997 – Почетен знак на Софийски университет със синя лента
  • 2001 – Златна значка „Проф. Асен Златаров“ на Федерацията на научно-техническите съюзи
  • 2002 – Почетен доктор на Лайпцигския университет
  • 2004 – Почетен доктор на Университета по хранителни технологии, Пловдив.[1]

Избрани публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Тютюлков, Н. Полярография геометрических син-и анти-и изомеров оксимов. – Журнал физическои химии, 32, 1958, 1389;
  • Tyutyulkov, N., J. Fabian, A. Mehlhorn, F. Dietz, A. Tadjer. – Polymethine Dyes. Sofia, 1991;
  • Tyutyulkov, N., O. E. Polansky, P. Schuster, S. Karabunarliev, C. Ivanov. Structure and Properties of Non-classical Polymers Band Structure and Spin Densities. – Theoret. Chim. Acta, 67, 1985, 211;
  • Tyutyulkov, N., F. Dietz. Magnetic Properties of Non-classical Polymers. – In: Magnetic Properties of Organic Materials. Chapt. 18, New York, 1999[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в In memoriam: Проф. Николай Тютюлков, Сайт на химиците в България
  2. Платиканов, Д., И. Пъжева, Л. Тасева (редактори), Алманах на българските хумболтианци, София, 2011, ISBN 978-954-92223-3-3.