Никола Алтъпармаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Алтъпармаков
български общественик и революционер

Роден
Починал
1953 г. (85 г.)

Никола Велянов Алтъпармаков или Алтипармаков е български общественик и революционер, член на битолския окръжен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алтъпармаков е роден в 1867 година в Доленци, Битолско, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на Христо и Илия Алтъпармакови. Неговият роднина Михаил Алтъпамарков превежда редовно суми за целите на ВМОРО.[1] Влиза в редовете на Върховния комитет през 1890 година, във Варна, като е заклет от Трайко Китанчев. Същата година е изпратен в Румъния да събира парични помощи за македонските бежанци, но е арестуван и екстрадиран в България. През 1902 година участва в Горноджумайското въстание, заедно с генерал Иван Цончев. На 20 март 1903 година, Алтъпармаков се връща в Битоля. В 1894 година е учител в Битолската българска класическа гимназия и влиза във ВМОРО, привлечен от Дамян Груев, като е заклет от Атанас Лозанчев.[2] Тома Николов пише за него:

От основните учители най-голяма преданост и дейност проявиха към делото Анастас Лозанчев, Георги Попхристов, Недялко Дамянов, Христо Чемков, Александър Ефтимов, Лука Джеров, Евгени Попсимеонов и Кольо Алтъпармаков по прякор Улоо турче. Той беше заядлив и сприхав.[3]

Става градски ръководител и член на съдебната комисия при окръжния революционен комитет в Битоля. През 1897 година е арестуван и осъден на 3 години затвор, а през 1905 година — на 101 години. Амнистиран е след Младотурската революция през 1908 година, но през 1909 година отново е арестуван и лежи седем месеца в Битолския затвор. След Междусъюзническата война в 1913 година, когато Битоля попада в Сърбия е арестуван от новите власти и екстрадиран в България, където се заселва в София.[4]

През 1926 година Алтипармаков е избран за член на битолското околийско началство на ВМРО заедно с Симеон Сагриев и Ташко Арсов.[5]

След присъединяването на Вардарска Македония към България през април 1941 година, Алтипармаков се връща в Битоля и влиза в местния български акционен комитет.[6] През август 1941 година Алтипармаков става председател на Илинденското дружество в града.[7][8] Умира през 1953 година.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Александар Кошка: Спомени и биографии на илинденци, Битола 1993 г. Спомени на Атанас Лозанчев
  • Ѓорги Чекутков, Револуционерната дејност на Никола Алтипармаков, во БИТОЛСКИ ВЕСНИК од 27 ноември 2013, од 4 и 11 декември 2013

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Георги Попхристов [1]
  2. Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 50, 56.
  3. Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 50, 59.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 6.
  5. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 179.
  6. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 110.
  7. Илюстрация Илинден, ноември 1941, година 13, книга 9 (129), стр. 13.
  8. Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165
     Портал „Македония“         Портал „Македония