Никола Ников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Ников
български юрист
Роден
1861 г.
Починал
24 януари 1925 г. (64 г.)

Никола К. Ников е български юрист, съдия и прокурор, член на Софийския апелативен съд и Върховния административен съд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1861 година в град Гевгели, тогава в Османската империя. Завършва класическа гимназия и право в Москва в 1890 година. Става юрист и работи като съдия и прокурор. Член е на Софийския апелативен съд. Работи като адвокат в София.[1] Никола Ников e редактор на Списание на Юридическото дружество в София, което излиза след спирането на Юридическо списание в 1899 година. Отдава голямо значение на създаването на юридически дружества и адвокатски съвети в провинциалните градове. Става началник на отделение при Министерството на правосъдието.[2]

Взима дейно участие в освободителните борби на българите в Македония и е деец на Гевгелийското братство в София. На 22 декември 1918 година е делегат от Гевгелийското братство на Втория събор на братствата.[3]

Член е на Върховния административен съд от 11 април 1921 година до смъртта си.[2]

Ников е автор на обширен коментар на Наказателния закон в два тома от 1898 и 1921 година, както и на публикации в правните вестници и списания.[2]

Умира на 24 януари 1925 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  2. а б в г Тихолов, Стефан. Подсъдността на исковете за наследство // Предизвикай правото!. 20 март 2022. Посетен на 18 септември 2023 г.
  3. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 12.