Никола Славев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Славев
български офицер
Роден: 26 ноември 1953 г. (65 г.)

Никола Георгиев Славев е български офицер, бригаден генерал.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 ноември 1953 г. в разградското село Тертер. През 1971 г. завършва Техникума по корабостроене, а през 1975 г. и Висшето народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново във випуск „Дравски-1975“. Започва службата си като командир на взвод в 1/53 мотострелкови полк в Болярово. От 1978 до 1981 г. е командир на 3 рота. Между 1981 и 1982 е началник-щаб и командир 3 мотострелкови батальон в Грудово. В периода 1983 – 1985 г. учи във Военната академия в София. След това става командир на учебен мотострелкови батальон в Ямбол. Между 1986 и 1989 г. е последователно помощник-началник и заместник-началник на оперативен отдел в щаба на трета армия в Сливен. От 1989-до 1991 г. е началник щаб на 7 мсд в Ямбол. От 1991 до 1996 г. е началник на оперативен отдел към щаба на трета армия. През 1996 и 1997 г. учи във Военната академия на Генералния щаб на Русия. Между 1997 и 2002 г. е командир на седма мотострелкова дивизия. От 2002 до 2003 г. е началник на щаба на трети армейски корпус. В периода 24 май 2003 – 9 май 2005 г. е командир на командване „Изток“ (трета българска армия). След това до 2006 г. е началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб на Българската армия. От 2006 г. е началник на управление „Операции“ към Генералния щаб на Българската армия.[1] От 2007 до 2010 е аташе по отбраната на Р. България в Украйна. Напуска БА през 2010 г. поради достигане на пределна възраст. Живее в гр. Сливен. Награждаван е с Награден знак „За вярна служба под знамената“ – II и I степен, почетен знак на МО „Свети Георги“, огнестрелно и хладно оръжия, парични и предметни награди и медали.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 г. – лейтенант;
  • 1978 г. – старши лейтенант;
  • 1982 г. – капитан;
  • 1987 г. – майор;
  • 1991 г. – подполковник;
  • 1996 г. – полковник;
  • 2003 г. – бригаден генерал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]