Ник Кейв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ник Кейв
Nick Cave 1986 cropped.jpg
Информация
Псевдоним Ник Кейв
Роден
Никълас Едуард Кейв
Стил Алтернативен рок
гаражен рок
Инструменти пиано, китара, вокали
Активни години 1973 -
Уебсайт Nick Cave
Страница в IMDb
Ник Кейв в Общомедия

Никълас Едуард Кейв (на английски: Nicholas Edward Cave или Nick Cave) (роден на 22 септември 1957 г.) е австралийски музикант, композитор, поет, автор, актьор и сценарист. Най-известен е с участието си в групите „The Bad seeds” и „The Birthday party” .

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Ник Кейв е роден в малкото градче Уоръкнабийл (Warracknabeal), в щата Виктория, Австралия. Майка му — Доун е била библиотекарка, а баща му — Колин, учител по английски език. Той има двама братя — Тим (р.1952 г.) и Петер (р.1954 г.), и сестра — Джули (р.1959 г.).
Като дете е живял в Уоръкнабийл (Warracknabeal), а по късно в Уангарата (Wangaratta), провинциална Виктория. Той е кръстен и възпитан в Англиканска църква. Получава образованието си в класическа гимназия и Факултет по изкуства (Мелбърн), който посещава само две години.

Първи музикални стъпки[редактиране | редактиране на кода]

В гимназията се запознава с Мик Харви и заедно формират училищна група, по-късно прераснала в „The Boys Next Door“, с която през 1979 г. Ник Кейв издава първия си албум „Door Door“. „The Boys Next Door“ скоро се прекръщават на „The Birthday Party”, издават едноименен албум (1980 г.) и се преместват от Мелбърн в Лондон. Излизат албумите им „Prayers on Fire“(„Молитви върху огън”)(1981) и „Junkyard”(„Сметище”) (1982), но така или иначе Лондон не се впечатлява достатъчно и групата се премества в Западен Берлин, където записва три студийни албума и два сингъла — единия от които „Mutiny”(„Бунт”) е краен израз на екстремистката ѝ музика.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1983 г. „The Birthday Party” се разпада и Ник Кейв се установява за кратко в Лос Анджелис, пишейки филмов сценарий - „Ghosts...Of The Civil Dead” („Духовете на цивилните мъртви”), който по-късно се превръща в театрална пиеса, филм за затворници и музикален албум (1989 г.). Приблизително по същото време от останките на „The Birthday Party” - самият Кейв и Мик Харви (барабани), Бликса Баргелд (китара) от „Einsturzende Neubauten”, Бари Адамсън (китара и пиано) от „Magazine” и Хюго Рейс (китара) формират „The Bad Seeds”(„Лошите семена”). Заедно с Анита Лейн през 1984 г. групата издават първия си албум „From Her To Eternity”(„От нея до Вечността”).

През 1985 г. излиза „The Firstborn Is Dead”(„Първородният е мъртъв”), в който групата експлоатира библейски, а в музикално отношение — блус-мотиви от делтата на Мисисипи.

През 1986 г. - „Kicking Against The Pricks”, където са събрани предимно кавъри — между които и на „Hey Joe” и на „All Tomorrow’s Parties”(„Velvet Underground”), последван още същата година от „Your Funeral...My Trial” („Твойто погребение...Моят процес”), а през 1988 от „Tender Prey”(„Нежна жертва”). „Your Funeral...My Trial”, „She Fell Away”, „Mercy Seat”(„Място на състраданието”), „City of Refuge”(„Град на Спасението”) - централните композиции от последните два албума третират предимно християнска проблематика.

През 1992 г. излиза „Henry’s Dream”, в който дори и не толкова трагичната тема за липса на алкохол („Чашата ми е празна, братко”) придобива болезнен оттенък. Следва световно турне и концертният „Live Seeds”, а през 1994 се появява „Let Love In”, обединен около едноименната композиция и двете „Do You Love Me”.

Любовната тематика не променя особено настроението на песните и музиката, но дори и според Кейв никой не е очаквал от него да издаде весел и радостен албум. Все пак „Murder Ballads” (1996) представлява истинската кулминация на дългогодишната обсесия на Ник Кейв от мотива за смъртта и насилието. Всяка от песните е построена върху наратив, разказващ за смъртта на любимата/любимия, за убийството ѝ/му от другия поради несподелени чувства („Henry Lee” с Пи Джей Харви), материални затруднения („The Willow Garden”) и просто романтичност в несъвместимостта на красотата с живота („Where The Wild Roses Grow” с Кайли Миноуг) или върху размишленията на масов убиец, отричащ свободната воля („O’Maille Bar”) и на самотна нещастна девойка, съзнаваща трагичната преходност на всичко живо („The Curse Of Milhaven”).

Синглите с участието на Пи Джей Харви и Кайли Миноуг заемат първите места в класациите и през 1996 г., MTV награди Ник Кейв за най-добър мъж-певец, награда, която Кейв отказва с думите “Благодаря ви, но не..., не ви благодаря”, мотивирайки се, че не иска да се състезава с други хора в областта на изкуството.
През 1997 излиза “The Boatman’s Call” - най-опростеният и лиричен албум дотогава, без характерните неясни метафори и множество текстови препратки, а през 1998 „The Bad Seeds” издават „The Best of Nick Cave and Тhe Bad Seeds”, след което Ник Кейв започва да работи предимно сам.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Ник Кейв се среща с Анита Лейн от 1970 до 1980 г. Тя има много силно влияние върху него и работата му. Въпреки това те записват заедно само няколко песни.
След завършване на дебютния си роман „И магарето видя ангела”, Кейв напуска Западен Берлин, малко преди падането на Берлинската стена и се премества в Сао Пауло, Бразилия, където се срещна с журналистката Вивиан Карнейро (Viviane Carneiro). Двамата имат син, Люк (роден на 10 май 1991 г.), но никога не са били женени.
Кейв се среща с PJ Harvey в средата на 1990 г.
Когато любовната им афера приключва, той се вдъхновява и написва албума „The Boatman's Call”. През 1997 г. се среща с британския модел Сузи Брик. Тя се отказва от работата си и през лятото на 1999 г. сключват брак. Имат двама сина.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Ник Кейв издава първата си книга –„King ink“, през 1988 г., колекция от текстове и пиеси. През 1997 г. следва „King ink II“, съдържаща песни, стихове, както и препис от радио есе, което е направил за BBC.
Докато се основава в Западен Берлин, Кейв започва работа по творба, която ще се превърне в дебютния му роман - „И магарето видя ангела“(1989 г.).

На 8 септември 2009 г. е публикуван втория му роман наречен „Смъртта на Бъни Мънро”.

Литературни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • King Ink (1988)
  • И магарето видя ангела, And the Ass Saw the Angel (1989)
  • King Ink II (1997)
  • The Pocket Canons: Books of the Bible (1998)
  • Complete Lyrics (2001)
  • The Complete Lyrics: 1978–2006 (2007)
  • Смъртта на Бъни Мънро, The Death of Bunny Munro (2009)
  • The Sick Bag Song (2015)

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

„The Boys Next Door“[редактиране | редактиране на кода]

  • "These Boots Are Made For Walking"/"Boy Hero" (1978)
  • "Lethal Weapons" (1978)
  • "From The Archives" (1979)
  • "Shivers"/"Dive Position" (1979)
  • "Door Door" (1979)
  • "Hee Haw" (1979)
  • "Scatterbrain" (1979)
  • "Hangin' Around The House/Holiday House" (1979)
  • "Samurai Star/The Man From Brashs/Dangerman Theme" (1980)
  • "Happy Birthday"/"Riddle House" (1980)

„The Birthday Party“[редактиране | редактиране на кода]

  • “The Birthday Party” (1980)
  • "Fast Forward #2"(1980)
  • "The Friend Catcher"(1980)
  • "Mr. Clarinet"(1980)
  • "Prayers On Fire"(1981)
  • "Nick The Stripper" (1981)
  • "Release The Bats"(1981)
  • "Kino Aus Der Kassette" (1982)
  • "Dead Joe"(1982)
  • "Drunk On The Pope's Blood” (1982)
  • "Fast Forward #10"(1982)
  • "The Friend Catcher"(1983)
  • "Hee Haw" (1983)
  • "The Bad Seed"(1983)
  • "Mutiny"(1983)
  • "It's Still Living"(1985)
  • "A Collection"(1987)
  • "The Peel Sessions: The Birthday Party"(1987)
  • "Hee Haw"(1988)
  • "Honeymoon In Red"(1988)
  • "Mutiny/The Bad Seed" ( 1989)
  • "Hits" (1992)

„Nick Cave & The Bad Seeds“[редактиране | редактиране на кода]

  • "From Her To Eternity" (1984)
  • "The Firstborn Is Dead" (1985)
  • "Kicking Against the Pricks"(1986)
  • "Your Funeral, My Trial" (1986)
  • "Tender Prey" (1988)
  • "The Good Son" (1990)
  • "Henry's Dream" (1992)
  • "Live Seeds" (1993)
  • "Let Love In" (1994)
  • "Murder Ballads" (1996)
  • "The Boatman's Call" (1997)
  • "The Best Of" (1998)
  • "Two Lectures" (2000)
  • "No More Shall We Part" (2001)
  • "Nocturama" (2003)
  • "Abattoir Blues/The Lyre Of Orpheus" (2004)
  • "B-sides & Rarities" (2005)
  • "Dig! Lazarus! Dig!" (2008)

„Grinderman“[редактиране | редактиране на кода]

  • "Grinderman" (2007)
  • "Grinderman 2" (2010)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nick Cave“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.