Нина Бари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нина Бари
Нина Бари
руски математичка
Нина Бари, около 1930 г.
Нина Бари, около 1930 г.

Родена
Починала
15 юли 1961 г. (59 г.)
Москва, СССР
ПогребанаВведенско гробище, Русия

Националност Русия
 СССР
Учила вМосковски държавен университет
Научна дейност
Областматематика
Учила приНиколай Лузин
Работила вМосковски държавен университет
Семейство
СъпругВиктор Немицки

Нина Карловна Бари (на руски: Нина Карловна Бари) е съветска математичка, известна с трудовете си в областта на тригонометричните редове.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нина Бари е родена на 19 ноември 1901 в Москва в семейството на Олга и Карл Адолфович Бари, по професия лекар. През 1918 г. тя става една от първите жени, приети да учат в специалностите физика и математика на Московския държавен университет. Бари завършва следването си през 1921 г. и след това започва работа като преподавател по математика. Преподава в Московския лесотехнически институт, в Московския политехнически институт и в Свердловския комунистически институт. По-късно кандидатства и печели единствената платена стипендия от новосъздадения Изследователски институт по математика и механика в СССР. Като студентка там Бари е привлечена в кръга „Лузитания“ – неформална академична общност около математика Николай Лузин, под чието научно ръководство[3] Бари специализира тригонометрични редове и теория на функциите. Друг неин преподавател е Николай Жуковски. Резултатите от изследването си представя през 1922 г. пред Московското математическо общество, с което става първата жена докладвала пред този форум.[4]

През 1926 г. Бари завършва доктората си, посветен на развитията на тригонометричните редове, като печели с дисертацията си наградата „ГлавНаук“. През 1927 г. тя се възползва от шанса да учи в Парижката Сорбона и Колеж дьо Франс, където слуша лекции при Жак Адамар[5]. Посещава Полския математически конгрес в Лвов, а стипендия от Рокфелеровата фондация ѝ дава възможност да се върне в Париж и да продължи обучението си.

През 1932 г. Бари е назначена за професор в Московския държавен университет и през 1935 г. защитава голяма докторска дисертация по физико-математически науки.

Неин близък сътрудник е Дмитрий Меншов, с когото през 1940-те г. разработват теорията на функциите в Московския държавен университет. През 1952 г. тя публикува значим труд върху примитивните функции и тригонометричните редове и тяхната сходимост почти навсякъде. Последният ѝ издаден труд, от 1961 г., е монография от 900 страници върху актуалното състояние на изследванията в областта на теория на тригонометричните редове, която се смята за стандартен справочник в тази област и в областта на теория на функциите[5]. Издадена е на английски през 1967 г.

Съпруг на Нина Бари е математикът Виктор Немицки.

На 15 юли 1961 г. Бари загива, попадайки по невнимание под крайградската „електричка“ (електрически влак).[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Biography of Nina Karlovna Bari, by Giota Soublis, Agnes Scott College.
  2. О Конър, Джон Дж. и др. MacTutor History of Mathematics archive // Нина Бари. Университет "Сейнт Андрюс".
  3. Nina Bari, Mathematics Genealogy Project.
  4. ed, Pamela Proffitt,. Notable women scientists. Detroit [u.a.], Gale Group, 1999. ISBN 0787639001.
  5. а б Nina Karlovna Bari, MacTutor History of Mathematics archive.
  6. VIVOS VOCO: В. С. Виденский, „Бэра бери, Бари“ (К 100-летию Н. К. Бари)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nina Bari в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​