Нинджуцу

Скица на техники от Нинджуцу, от серия скици (Хокусай манга) от Хокусай. Гравюра върху дърво отпечатана на хартия. Том шест, 1817.

Нинджуцу (忍術), понякога се използва взаимнозаменяемия модерен термин Нинпо (忍法), е стратегия и набор от техника за водене на нетрадиционни бойни дествия, партизанска война и шпионаж, извършвани от намни войници наричани нинджи във феодална Япония.

Нинджицу може да се отнасят и до:

• Съвременни школи по Нинджуцу – модерни школи по бойни изкуства, които претендират, че са последователи на тези традиции.
• Нинджа в популярната култура – измислени образи, базирани на бойни изкуства, легенди и фолклор от японска култура.

Значение

Нинджуцу означава две неща – „изкуството да се прикриваш“ и „търпение“. Вместо да говорят за „нинджицу“, средновековните автори използват термина „канте-но джицу“, означаващ именно „изкуството на шпионажа“.

Японските историци свързват началото на нинджицуто с влиянието на прочутия китайски трактат „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ, писан около V в.пр.Хр. В Япония тези текстове се четат доста по-късно - вероятно VII в.сл.Хр.

Недалеч от столицата Киото, в провинцията Ига и Кога имало мнозина дзи-дзамураи и след годините Онин (1467-1477) те съдали свои обединения (то), които се занимачат с кражби и грабежи. Мнозина от тях стават майстори на конте-но джицу и започнали да бъдат наемани от враждуващите помежду си даймио.

-Произлиза от аскета Ен-не от клана Озуну, по времето на император Тен-чи (662-671)г.

Библиография

• Мелвил, Робърт. Нинджа // „Сенките на мрака: Нинджа, Асасини, Черният орден“. София, ICON, 2007. ISBN 978-954-8517-42-3. с. 7-160. (на български)

Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия. Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.