Ниса (Туркменистан)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ниса.
| Ниса | |
 Вход към Ниса. | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Ниса Местоположение в Туркменистан | |
| Страна | Туркменистан |
| Археология | |
| Вид | селище |
| Период | Партско царство |
| Култура | партска |
| Свързан с | Аршак I, Митридат I |
| Състояние | разрушен |
| Световно наследство на ЮНЕСКО | |
| Име | Parthian Fortresses of Nisa |
| Регион | Азиатско-тихоокеански регион |
| Тип | културно |
| Критерий | ii, iii |
| Вписване | 2007 |
| ID | 1242 |
| Ниса в Общомедия | |
Ниса (на туркменски: Gadymy Nusaý; на персийски: نسا; на старогръцки: Νισαία) е древно партско селище, намиращо се на 18 km югозападно от днешен Ашхабад, Туркменистан. Понякога е описван като първото седалище на централното правителство на партите. Счита се, че е бил основан от Аршак I (управлявал 250 – 211 г. пр.н.е.) и може би е бил резиденция на партските царе, макар крепостта в него да няма признаци, че е кралска резиденция или мавзолей.[1]
През 2007 г. крепостта е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
През периода на Партското царство Ниса е голям център на търговията.[3] По-късно е преименуван на Митрадаркирт (на партски: 𐭌𐭕𐭓𐭃𐭕𐭊𐭓𐭕 – букв. „крепост на Митридат“) от Митридат I (управлявал 171 – 138 пр.н.е.). Районът става известен с бързите и красивите си коне.[4][1]
През 1 век пр.н.е. градът е напълно унищожен от земетресение.
Разкопки[редактиране | редактиране на кода]
Разкопките при Ниса са разкрили значителни сгради, мавзолеи и светилища, както и надписани документи и плячкосани ценности. Открити са много са произведения на елинското изкуство, ритони от слонова кост и монети с ирански обекти.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Nisa // Encyclopædia Britannica, 18 юни 2013. Посетен на 20 юни 2020.
- ↑ "UNESCO names World Heritage sites", BBC News, 28 юни 2007.
- ↑ Centre, UNESCO World Heritage. Parthian Fortresses of Nisa // Посетен на 2 юли 2017.
- ↑ Oppian of Apamea, Cynegetica or The Chase, §1.306 – 315