Ново Айрао

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ново Айрао
Novo Airão
Изглед от града край Рио Негро
Изглед от града край Рио Негро
Страна Флаг на Бразилия Бразилия
Щат Амазонас
Мезорегион Северен Амазонас
Микрорегион Рио Негро
Площ 37771.246 km²
Надм. височина 45 m
Население () 14780 души
0,391 души/km²
Кмет Леосвалдо Роки Мигейс (PSDC)
Основаване 1955
Ново Айрао в Общомедия

Ново Айрао (на португалски: Novo Airão) е град — община в северната част на бразилския щат Амазонас. Общината е част от икономико-статистическия микрорегион Рио Негро, мезорегион Северен Амазонас. Населението на общината към 2010 г. е 14 780 души, а територията е 37 771.246 km² (0,4 д./km²),

Заедно с други седем общини образува Метрополния регион на Манаус, най-големият бразилски метрополен регион и същевременно най-населеният в Северния регион на страната.

Историята на Ново Айрао е силно обвързана с Вельо Айрао (в превод Старо Айрао), град-призрак, откъдето произхождат повечето от жителите му. Градът е познат с речните си плажове от бял пясък и с производството на кораби.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ново Айрао е разположен на десния бряг на Рио Негро, една от най-богатите и важни екосистеми на Амазонията. Отстои на 115 km по права линия или на 143 по речен път от щатската столица Манаус. Граничи с общините Президенти Фигейредо на североизток, с Манаус, Ирандуба и Манакапуру на изток, с Кодажас и Каапиранга на юг, с Барселос на запад и с Рорайнополис, в щата Рорайма, на север.

Анавилянас[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината се намира екологичната станция Анавилянас, един от най-големите речни архипелази на света, с около 400 острова, стотици езера, реки и потоци, които притежават голямо биоразнообразие. Местността е предпочитано място от биолози и еколози за развиване на изследователски проекти.

При пълноводие на реките (от ноември до април), над половината от островите остават под водата. В този период животните се събират към по високите и устойчиви места. Вече към месец май, когато започва сухият сезон, могат да се видят и големи животни, като ягуари, тапири и елени. Има два начина да се види отблизо флората и фауната на региона — със самолет и кораб по Рио Негро.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Общината разполага с разнообразни туристически атракции, като главната е възможността за пряк контакт с амазонски делфин на плажа на града. Ново Айрао е една от малкото общини в света имаща на територията си два национални парка, един от най-големите речни архипелази на света и Жау̀, най-голямата защитена зона в една единствена държава, както и други защитени зони и две индиански територии, и двете на племето Уаймири Атроарис (Waymiri Atroaris). Има също и серпентариум (змиеразвъдник) и много други природни забележителности, като пещерите Мадада, потока на Мато Гросо и природни орхидариуми. Забележителност представлява и бившият градски център на общината, Вельо Айрао (или Старо Айрао), днес превърнат в град-призрак насред джунглата и заобиколен от много по-ранни следи на човешко присъствие.

Достъп

За да се достигне до Ново Айрао трябва да се прекоси Рио Негро в Манаус и да се пътува по междущатския път AM-070 до km 80, след това се продължава по AM-352 до края ѝ — на km 98, в Ново Айрао. Разстоянието се взема за около два часа.

Местното население използва за основно превозно средство вид корабчета наречени „рекрейо“, за колективен транспорт. Също понякога се виждат и яхти и моторни лодки идващи от Манаус. Пътуваването с тях трае между два до два и половина часа.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Ново Айрао разполага с три аптеки, банков клон, няколко малки пазари и т.нар. табернас, малки магазинчета. Има също четири закусвални, осем ресторанта, предлагащи от self service до международна кухня, 14 хотели с различни категории, вкл. два в джунглата, съответно средна и висока категория.

Занаятчийство[редактиране | редактиране на кода]

Занаятчийството в града се смята за едно от най-добрите. Произвеждат се килими (постелки), кошници, лампи и др. на основата на растителни тъкани и извяни в дърво предмети, напр. малки животни или фигурки. Могат да се закупят от щаба на асоциацията на занаятчиите или от магазините в града.

Има три занаятчийски центъра, един специализиран в дърво, друг в слама и растителни тъкани и третият – магазин за индиански предмети. През годините, центровете получават национални отличия за качество.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Местни празници[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на св. Севастиан (19 и 20 януари)
  • Празник на патрона на града – св. Анжело (5 май)
  • Фолклорен фестивал (през юли)
  • Еко-празник на ламантина (края на октомври)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]