Тапири

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тапири
Malayan Tapir.JPG
Класификация
царство: Animalia Животни
клас: Mammalia Бозайници
разред: Perissodactyla Нечифтокопитни
семейство: Tapiridae Тапирови
род: Tapirus Тапири
Научно наименование
Уикивидове Tapiridae
Gray, 1821
Уикивидове Tapirus
Brünnich, 1772
Тапири в Общомедия

Тапирите (Tapirus) са род нечифтокопитни бозайници с къса дебела опашка и мека еластична зурла, наподобяваща малко слонски хобот. Цветът им варира от кафяво до сиво, дори черно при някои видове. Съществуват и такива с черна глава и крака, и с мръснобял гръб и корем. Тапирите са роднини както на конете, така и на носорозите, но на външен вид не приличат на нито едно от двете животни. Когато се хранят, използват носа си, за да отместват предмети, и пасат трева като конете.

Малайският тапир (Tapirus indicus) се среща в Мианмар, Малайзия, Тайланд и Суматра. Другите видове обитават горите на Централна и Южна Америка. Южноамериканските видове са по-едри от азиатския вид. И трите вида от Южна Америка са приблизително еднакви на размери, като теглото им може да е над 500 кг. Малайският тапир е наполовина по-дребен от тях – той достига едва 230 кг. Обикновено тапирите живеят навътре в гората близо до блата и реки. Те са умели плувци и често се крият от неприятелите си във водата. Основният неприятел на тапира в Южна Америка е ягуарът, а в Азия – тигрите.

Тапирите са застрашени от изчезване род, което означава, че броят им в природата намалява все повече и повече. Това е така, защото хората изсичат горите за дървен материал и разчистват почвата, за да засаждат земеделски култури, като унищожават обиталищата на тапира, а също и на много други животни. Освен от тигри и ягуари тапирите са заплашени и от ловци, които ги убиват за храна и за спорт.

Фосилната летопис на тапирите в България е изненадващо богата. Установени са останките на 7 таксона/вида (4 недоопределени до вид). Най-древните от тях са с туролска възраст. Всички видове (Tapirus arvernensis, T. jeanpivetoui, T. balkanicus, както и Tapirus sp. – 1, 2, 3, и 4) произлизат от общо 10 късно-миоценски находища в страната. Всички те се намират в Югозападна България (на юг от Стара планина и на Запад от Рило-Родопския масив). У нас най-често са намирани черепни фрагменти (долни и горни челюсти). Доказва се, че Балканите са били районът с най-разнообразна мегафауна от тапири в късния неоген (миоцена) в Европа. [1]


Родът съдържа пет актуално съществуващи и един изчезнал вид:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Boev, Z. 2017. Fossil record of Tapirs (Tapirus Brünnich, 1772) (Tapiridae Gray, 1821 - Peryssodactyla Owen, 1848) in Bulgaria. - ZooNotes 108: 1-3.