Направо към съдържанието

Тапири

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тапири
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Нечифтокопитни (Perissodactyla)
семейство:Тапирови (Tapiridae)
род:Тапири (Tapirus)
Научно наименование
Brisson, 1762
Синоними
Обхват на вкаменелости
Тапири в Общомедия
[ редактиране ]

Тапирите (Tapirus) са семейство нечифтокопитни бозайници с къса дебела опашка и мека еластична зурла, наподобяваща малко слонски хобот. Тапирите са роднини както на конете, така и на носорозите, но външно силно се различават и от двете семейства животни. Когато се хранят, те използват носа си, за да отместват предмети, и пасат трева като конете.

Разнообразие и разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено тапирите живеят навътре в гората близо до блата и реки. Те са умели плувци и често се крият от неприятелите си във водата. Основният неприятел на тапира в Южна Америка е ягуарът, а в Азия, макар и рядко – тигрите.

Цветът на тапирите варира от кафяво до сиво, дори черно при някои видове. Съществуват и такива с черна глава и крака, и с мръснобял гръб и корем. Малайският тапир (Tapirus indicus) се среща в Мианмар, Малайзия, Тайланд и Суматра. Другите видове обитават горите на Централна и Южна Америка. Южноамериканските видове са по-едри от азиатския вид, но и трите вида от Южна Америка са приблизително еднакви на размери, като теглото им може да достигне до около 230 кг. Малайският тапир е двойно по-голям от тях, като в някои редки случаи може да достигне и до 500 кг.

Семейството съдържа 5 актуално съществуващи и един изчезнал род:

Фосилната летопис на тапирите в България е изненадващо богата. Установени са останките на 7 таксона/вида (4 недоопределени до вид). Най-древните от тях са с туролска възраст. Всички видове (Tapirus arvernensis, T. jeanpivetoui, T. balkanicus, както и Tapirus sp. – 1, 2, 3, и 4) произлизат от общо 10 късно-миоценски находища в страната. Всички те се намират в Югозападна България (на юг от Стара планина и на Запад от Рило-Родопския масив). В България най-често са намирани черепни фрагменти (долни и горни челюсти). Доказва се, че Балканите са били районът с най-разнообразна мегафауна от тапири в късния неоген (миоцена) в Европа.[1]

Тапирите са застрашен от изчезване род, т.е. броят им в природата намалява все повече и повече. Основната причина, редом с лова (за храна и за спорт), е изсичането на горите за дървен материал и разчистването на почвата за засаждане на земеделски култури, в територии припокриващи обиталищата на тапира, а също и на много други животни.

  1. Boev, Z. 2017. Fossil record of Tapirs (Tapirus Brünnich, 1772) (Tapiridae Gray, 1821 – Peryssodactyla Owen, 1848) in Bulgaria. – ZooNotes 108: 1-3.