Малайски тапир
| Малайски тапир | |||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||
 Tapirus indicusDesmarest, 1819[2][3] | |||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||
 | |||||||||||||||||||
| малайски тапир в Общомедия | |||||||||||||||||||
Малайският тапир (Tapirus indicus) е най-едрият вид от род тапири. Освен това той се различава от останалите 3 вида по това, че обитава Азия, докато всички останали видове се срещат в Централна и Южна Америка.
Ареал[редактиране | редактиране на кода]
Малайският тапир обитава тропическите гори на Югоизточна Азия. Ареалът му обхваща части от Мианмар, Тайланд, п-в Малака и остров Суматра. Видът се е съхранил само в една тясна ивица в посока север-юг, започваща от района на границата между Тайланд и Мианмар и стигащ на юг до Суматра. Малайските тапири се срещат предимно в най-гъстите части на горите. Тези животни обикновено живеят постоянно в дъждовните гори, но при тапирите от Тайланд и Мианмар има чести случаи на миграции. По време на сухия период, малайските тапири обитават низините, а през дъждовния мигрират в планинските райони. Както и останалите видове, този вид също се среща в близост до вода, най-често реки или блата.
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Малайският тапир е по-едър от южноамериканските си събратя. Възрастните мъжки достигат дължина 1,6- 2,1 метра и тегло обикновено между 200 и 280 кг, но отделни индивиди достигат и до 320 кг. Най-големият известен досега тапир от този вид е тежал 540 кг.
Забележително при малайските тапири е тяхната уникална окраска, която около главата и крайниците е черна до тъмносива, а по гърба и отстрани- бяла. Тази необикновена кожа е направила тези животни чест обект на бракониерите, които избиват малайските тапири именно заради ценната им кожа. В резултат на това популацията на вида е намаляла критично. Малайските тапири се отличават със слабо зрение, което обаче се компенсира с добре развитите слух и обоняние.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Размножителният период при тези животни започва през дъждовният период. Обикновено е съпроводен с различни звуци. Счита се, че чрез този звук женските тапири търсят мъжките, а не обратното, както се смяташе доскоро. Бременността продължава между 390 и 407 дни, след което женската ражда едно малко.
Застрашена популация[редактиране | редактиране на кода]
Малайските тапири присъстват в световната червена книга на защитените видове като застрашен от изчезване ареал. Заради ценната си кожа много тапири са били избити. Днес тези животни живеят само в труднодостъпни планински местности и са критично малко на брой.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lynam, A., Traeholt, C., Martyr, D., Holden, J., Kawanishi, K., van Strien, N.J. & Novarino, W.. Tapirus indicus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 10 април 2009. (на английски) Database entry includes justification for why this species is vulnerable
- ↑ указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
- ↑ указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 22 април 2004, дата на проверка: 19 септември 2013
