Нов икономически механизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нов икономически механизъм
икономическа реформа
Място Народна република България Народна република България
Датировка 1979 – 1984 г.

Новият икономически механизъм (НИМ) е опит за повишаване на ефективността на плановата икономика в България, започнал през 1979 година и продължил през първата половина на 80-те години. Той протича паралелно с подобни процеси в Съветския съюз.[1] В много отношения той повтаря по-ранния опит за реформи – т.нар. Нова система на планиране и ръководство на народното стопанство от средата на 60-те години.[2]

НИМ е официално обявен като новата държавна политика в икономиката на Мартенския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1979 година. Основен мотив за въвеждането му е Дълговата криза от 1972 – 1978 година, при която страната избягва фалит само със значителна съветска помощ. Той цели да подобри мотивацията на стопанската номенклатура и работниците, като донякъде децентрализира управлението на икономиката. Сред предвидените мерки са:[2]

  • Децентрализация на планирането и намаляване на централно определяните производствени показатели на предприятията
  • Създаване на възможност за преки договори между предприятията
  • Известно либерализиране на цените на непотребителските стоки и доближаването им до международните нива
  • Обвързване на заплатите с печалбата на предприятията

По-късно към предлаганите мерки са добавени нови, сред които и ограниченото допускане на частна дейност в отделни второстепенни сектори, като селското стопанство и услугите.[1]

Въпреки многократното шумно прокламиране на НИМ, правителството така и не успява да го проведе в практиката. Според първоначалното намерение той трябва да бъде въведен в селското стопанство от пролетта на 1979 година, а в останалите сектори – от началото на 1980 година. На Декемврийския пленум през 1982 година отново е обявено въвеждането на НИМ в цялата икономика от началото на следващата година. Две години по-късно, на Ноемврийския пленум, Тодор Живков отново заявява, че „от 1 януари 1985 година ще минем към тотално експериментиране в цялата икономика“.[1]

Новият икономически механизъм не успява да предизвика промяна на отрицателните тенденции в икономиката. Икономическият растеж за Седмата петилетка (1975 – 1980) е едва 0,7%, а през Осмата петилетка (1980 – 1985), след обявяването на НИМ, продължава да намалява до 0,58%. Тенденцията продължава и след това, за да достигне до започналата през 1988 година и продължила почти до края на века рецесия.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Иванов, Мартин. Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г.. София, ИИБМ/Институт „Отворено общество“, 2008. ISBN 978-954-28-0198-6. с. 97 – 101.
  2. а б Иванов, Мартин. Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 316 – 322.
  3. Иванов, Мартин. Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г.. София, ИИБМ/Институт „Отворено общество“, 2008. ISBN 978-954-28-0198-6. с. 298.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]