Ной Ноев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ной Ноев
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1884 – ?
Служи на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Битки/войни Сръбско-българска война
Награди Вижте по-долу
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Ной Тодоров Ноев или Ной Георгиев Ноев[1] е български офицер (полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ной Ноев е роден на 12 април 1864 година (стар стил) в Сливен. Учи в класното училище в родния си град, а през 1884 завършва в петия випуск на Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик.

По време на Сръбско-българската война (1885) подпоручик Ноев е командир на 3-та рота от 5-а запасна дружина на 4-ти пехотен плевенски полк. Участва в защитата на Видинската крепост, като заема позиции на десния участък в редута Баба Вода и 1-ви и 2-ри бастион. За заслуги във войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен. Бил е началник на четвърто полково военно окръжие. Уволнява се през 1907 г.

Полковник Ной Ноев умира на 23 декември 1936 година в Сливен.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 354.
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 160