Ной Ноев
| Ной Ноев | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1884 – ? |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Битки/войни | Сръбско-българска война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 23 декември 1936 г.
Сливен, България |
.svg){kind=small}
Ной Тодоров Ноев или Ной Георгиев Ноев[1] е български офицер (полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ной Ноев е роден на 12 април 1864 година (стар стил) в Сливен. Учи в класното училище в родния си град, а през 1884 завършва в петия випуск на Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик.
По време на Сръбско-българската война (1885) подпоручик Ноев е командир на 3-та рота от 5-а запасна дружина на 4-ти пехотен плевенски полк. Участва в защитата на Видинската крепост, като заема позиции на десния участък в редута Баба Вода и 1-ви и 2-ри бастион. За заслуги във войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен. Бил е началник на четвърто полково военно окръжие. Уволнява се през 1907 г.
Полковник Ной Ноев умира на 23 декември 1936 година в Сливен.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (24 март 1885)
- Поручик (1 август 1886)
- Капитан (1890)
- Майор (2 май 1902)
- Подполковник (18 май 1906)
- Полковник (28 юли 1913)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 354.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 160
