Ноосфера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ноосфера (гръц. νόος — разум и σφαῖρα — сфера) - термин, предложан от Едуард Леруа (1870—1954), използван от Владимир Вернадски[1] и Пиер Теяр дьо Шарден. Ноосферата е нов стадий на еволюцията на биосферата - сфера на Разума.

В основата на теорията за ноосферата Леруа е представил идеите на Плотин (205—270) за еманациите на Единното (непознаваемото Първосъществуващо, отъждествявано с Благото) в Ума и световната Душа и с последващите им трансформации отново в Единното. Съгласно с Плотин, отначало Единното отделя от себе си световният Ум (нус), съдържащ в себе си света на идеите, след това Умът произвежда от своята същност световната Душа , която се дели на отделни души и твори света на чувствата. Материята възниква като низша степен на еманацията. Достигайки определена степен на развитие, съществата от чувственият свят започват да осъзнават собствената непълнота и се стремят към приобщение, а след това и към сливане с Единното.

Източници[редактиране | edit source]

  1. (1944 год, No. 18, вып. 2, стр. 113-120). В.И. Вернадский, Научная мысль как планетное явление, Отв. ред. А.Л. Яншин, Москва, "Наука", 1991.