Ноосфера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ноосфера (гръц. νόος – разум и σφαῖρα – сфера) – термин, предложен от Едуард Леруа (1870 – 1954), използван от Владимир Вернадски[1] и Пиер Теяр дьо Шарден. Ноосферата е нов стадий на еволюцията на биосферата – сфера на Разума.

В основата на теорията за ноосферата Леруа е представил идеите на Плотин (205 – 270) за еманациите на Единното (непознаваемото Първосъществуващо, отъждествявано с Благото) в Ума и световната Душа и с последващите им трансформации отново в Единното. Съгласно с Плотин, отначало Единното отделя от себе си световният Ум (нус), съдържащ в себе си света на идеите, след това Умът произвежда от своята същност световната Душа, която се дели на отделни души и твори света на чувствата. Материята възниква като низша степен на еманацията. Достигайки определена степен на развитие, съществата от чувственият свят започват да осъзнават собствената непълнота и се стремят към приобщение, а след това и към сливане с Единното.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (1944 год, No. 18, вып. 2, стр. 113 – 120). В.И. Вернадский, Научная мысль как планетное явление, Отв. ред. А.Л. Яншин, Москва, „Наука“, 1991.
  • Костов, Р. И. 2013. Планетарният хуманизъм на Владимир И. Вернадски и Пиер Тейяр дьо Шарден в идеята за ноосферата. – В: Вернадски и XXI век: геосфера, биосфера, ноосфера и симетрия. С., Издателска къща „Св. Иван Рилски“, 71 – 77.