Обикновена мушмула
Облик
| Обикновена мушмула | ||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
| Обикновена мушмула в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Обикновената мушмула[2][3] (Mespilus germanica) е вид дърво. Култивираното растение е подвид на обикновената мушмула.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Достига височина до 6 метра.[4] Листата са целокрайни, продълговато-овални, цветовете – единични, едри, бели, а плодът е костилков с твърдо тръпчиво месо.
Употреба и разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Разпространен е в България, южните райони на бившия Съветски съюз, някои европейски страни, САЩ, на някои места в Азия. В България мушмулата се отглежда навсякъде, без да има особено стопанско значение.[2] Отглежда се заради плодовете, които след известен период на съхранение омекват и стават подходящи за консумация, като съдържат комбинация от витамини и полезни вещества за организма.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mespilus germanica (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- 1 2 мушмула (mespilus) // Кратка българска енциклопедия. Т. 3 Квант-Опере. Издателство на Българска академия на науките, 1966. с. 507.
- ↑ Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 232.
- ↑ Китанов, Борис. МУШМУЛА - Mespilus germanica // Ботанически речник: български-латински-руски-английски-френски-немски. София, Издателство „Петър Берон“, 1994. ISBN 954-402-012-8. с. 46 – 47.
|