Обикновено бясно дърво

Обикновено бясно дърво

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Суперрозиди (Superrosids) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Малвиди (malvids) разред: Слезовоцветни (Malvales) семейство: Тимелееви (Thymelaeaceae) род: Бясно дърво (Daphne) вид: Обикновено бясно дърво (D. mezereum)

Научно наименование

Daphne mezereum Linnaeus, 1753

Обикновено бясно дърво в Общомедия

[ редактиране ]

Обикновено бясно дърво, див люляк или вълче лико (Daphne mezereum) e дребен храст от семейство Тимелееви. Среща се в Европа. В България се среща по влажни, сенчести или каменисти места, из горите и по високите планини. Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.

Описание

Листата му са тъмно зелени и тесни. Цветовете му за розови, по-рядко бели и в други нюанси, ароматни и медоносни. Цъфти през пролетта – април и началото на май. плодовете са червени, овални и сочни. Всички части на растението са отровни, особено плодовете. Съдържа мезерин и други отровни вещества.

Приложение

Използва се в народната медицина и хомеопатията. Отглежда се и като декоративно растение, но рядко, тъй като е отровно.

Изразът „вдън гори тилилейски“ произхожда от народното наименование на това растение – „тилилей“. Изразът навлиза в употреба след издаването през 1919 г. на сборника детски приказки „Гори Тилилейски“ от Елин Пелин.

Литература

• Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 336.
• Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
• Ядовитые животные и растения СССР
• Биологическая флора Московской области.