Обикновено бясно дърво

Бясно дърво

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) разред: Malvales семейство: Тимелееви (Thymelaeaceae) род: Бясно дърво (Daphne) вид: Бясно дърво (D. mezereum)

Научно наименование

Daphne mezereum Linnaeus, 1753 г.

Бясно дърво в Общомедия

редактиране

Обикновеното бясно дърво, див люляк или вълче лико (Daphne mezereum) – дребен храст от семейство Thymelaeaceae. Среща се в Европа. В България се среща по влажни, сенчести или каменисти места, из горите и по високите планини.

Описание

Листата му са тъмно зелени и тесни. Цветовете му за розови, по-рядко бели и в други нюанси, ароматни и медоносни. Цъфти през пролетта – април и началото на май. плодовете са червени, овални и сочни. Всички части на растението са отровни, особено плодовете. Съдържа мезерин и други отровни вещества.

Приложение

Използва се в народната медицина и хомеопатията. Отглежда се и като декоративно растение, но рядко, тъй като е отровно.

Изразът „вдън гори тилилейски“ е навлязъл в употреба след издаването през 1919 г. на сборника детски приказки „Гори Тилилейски“ от Елин Пелин (Димитър Стоянов, родом от Байлово, подписвал се с и с други псевдоними/имена на билки), като растението, което се нарича тилилей [1] и расте на влажни, сенчести и каменисти места е вълча ягода или вълча жила – Daphne mezereum. [2]

Литература

• Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 336.
• Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)
• Ядовитые животные и растения СССР
• Биологическая флора Московской области.