Обикновено бясно дърво
| Обикновено бясно дърво | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 г. | ||||||||||||||||||
| Обикновено бясно дърво в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Обикновеното бясно дърво, див люляк или вълче лико (Daphne mezereum) – дребен храст от семейство Thymelaeaceae. Среща се в Европа. В България се среща по влажни, сенчести или каменисти места, из горите и по високите планини.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Листата му са тъмно зелени и тесни. Цветовете му за розови, по-рядко бели и в други нюанси, ароматни и медоносни. Цъфти през пролетта – април и началото на май. плодовете са червени, овални и сочни. Всички части на растението са отровни, особено плодовете. Съдържа мезерин и други отровни вещества.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Използва се в народната медицина и хомеопатията. Отглежда се и като декоративно растение, но рядко, тъй като е отровно.
Изразът „вдън гори тилилейски“ е навлязъл в употреба след издаването през 1919 г. на сборника детски приказки „Гори Тилилейски“ от Елин Пелин (Димитър Стоянов, родом от Байлово, подписвал се с и с други псевдоними/имена на билки), като растението, което се нарича тилилей [1] и расте на влажни, сенчести и каменисти места е вълча ягода или вълча жила – Daphne mezereum. [2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 336.
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)
- Ядовитые животные и растения СССР
- Биологическая флора Московской области.