Обсада на Вайнсберг
| Обсада на Вайнсберг | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 21 декември 1140 г. | ||
| Място | Вайнсберг, Свещена Римска империя (дн. Германия) | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Обсада на Вайнсберг в Общомедия | |||
Обсадата на Вайнсберг, град в рамките на тогавашната Свещена Римска империя, се състои през 1140 г. и е решаващ момент от конфликта между родовете Велфи и Хоенщауфени.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на Лотар II през 1137 г.; Хайнрих Горди от рода на Велфите, наследник на имуществото на починалия си свекър, и пазител на ценностите на Короната, се откроява като кандидат за императорската титла. Местните владетели се противопоставят на това и на 2 февруари 1138 г. във Франкфурт избират Конрад III от рода Хоенщауфен.[1] Когато Конрад дава Херцогство Саксония на граф Алберт Мечката, саксонците въстават в защита на младия си принц, и граф Велф VI от Алторф, брат на Хайнрих Горди, започва военни действия.[1]
Ход на военните действия
[редактиране | редактиране на кода]
Вбесен от героичната отбрана на Велфите, Конрад III решава да разруши Вайнсберг и плени защитниците му.[2] Той спира обаче последният щурм на крепостта след преговори за капитулация, при които дава правото на жените на градчето да го напуснат само с това, което могат да носят.
Жените изоставят ценните си вещи и изнасят на гърбовете си своите мъже. Когато кралят вижда случващото се, той изпада в смях и приема хитрия трик на жените, като казва, че един крал трябва винаги да държи на думата си.[3] Това събитие остава известно в историята като „Верните съпруги от Вайнсберг“ (на немски: Treue Weiber von Weinsberg).[1] Руините на замъка и до днес са известни като Weibertreu („Съпружеска вярност“) в памет на събитието.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Køppen, Adolph Ludvig. The World in the Middle Ages. D. Appleton and company, 1854. с. 131.
- ↑ Keen, Maurice Hugh. Medieval Warfare. Oxford University Press, 1999. с. 80.
- ↑ Ashliman, D. L. The Women of Weinsberg // Посетен на 24 март 2014.