Направо към съдържанието

Обсада на Вайнсберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обсада на Вайнсберг
Информация
Период21 декември 1140 г.
МястоВайнсберг, Свещена Римска империя (дн. Германия)
Страни в конфликта
Хоенщауфен Велфи
Командири и лидери
Конрад III Велф VI
Жертви и загуби
Карта
Обсада на Вайнсберг в Общомедия

Обсадата на Вайнсберг, град в рамките на тогавашната Свещена Римска империя, се състои през 1140 г. и е решаващ момент от конфликта между родовете Велфи и Хоенщауфени.

След смъртта на Лотар II през 1137 г.; Хайнрих Горди от рода на Велфите, наследник на имуществото на починалия си свекър, и пазител на ценностите на Короната, се откроява като кандидат за императорската титла. Местните владетели се противопоставят на това и на 2 февруари 1138 г. във Франкфурт избират Конрад III от рода Хоенщауфен.[1] Когато Конрад дава Херцогство Саксония на граф Алберт Мечката, саксонците въстават в защита на младия си принц, и граф Велф VI от Алторф, брат на Хайнрих Горди, започва военни действия.[1]

Ход на военните действия

[редактиране | редактиране на кода]
Частично разрушеният замък „Weibertreu“, както е изглеждал през 1515 г. (изготвен по скица на Ханс Балдунг).

Вбесен от героичната отбрана на Велфите, Конрад III решава да разруши Вайнсберг и плени защитниците му.[2] Той спира обаче последният щурм на крепостта след преговори за капитулация, при които дава правото на жените на градчето да го напуснат само с това, което могат да носят.

Жените изоставят ценните си вещи и изнасят на гърбовете си своите мъже. Когато кралят вижда случващото се, той изпада в смях и приема хитрия трик на жените, като казва, че един крал трябва винаги да държи на думата си.[3] Това събитие остава известно в историята като „Верните съпруги от Вайнсберг“ (на немски: Treue Weiber von Weinsberg).[1] Руините на замъка и до днес са известни като Weibertreu („Съпружеска вярност“) в памет на събитието.

  1. а б в Køppen, Adolph Ludvig. The World in the Middle Ages. D. Appleton and company, 1854. с. 131.
  2. Keen, Maurice Hugh. Medieval Warfare. Oxford University Press, 1999. с. 80.
  3. Ashliman, D. L. The Women of Weinsberg // Посетен на 24 март 2014.