Обсада на Йорктаун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Обсада на Йорктаун
Американска война за независимост
Surrender of Lord Cornwallis.jpg
Предаването на Корнуолис, худ. Джон Тръмбул, изобразява британското предаване на френските (в ляво) и американските (в дясно) войски, 1820.
Информация
Период 28 септември19 октомври 1781 г.
Място Йорктаун, Вирджиния
Резултат Решителна американско-френска победа
Воюващи страни
Flag of the United States (1777–1795).svg САЩ
Royal Standard of the King of France.svg Франция
Flag of Great Britain (1707–1800).svg Великобритания
Flag of Hesse.svg Хесен-Касел
Командири
Flag of the United States (1777–1795).svg Джордж Уошингтън
Royal Standard of the King of France.svg Граф дьо Рошамбо
Royal Standard of the King of France.svg Граф дьо Грас
Flag of Great Britain (1707–1800).svg Лорд Корнуолис
Сили
Flag of the United States (1777–1795).svg 8000 редовна войска, 3100 опълчение
Royal Standard of the King of France.svg 7800 – 8800 редовна войска,
29 военни кораба
Flag of Great Britain (1707–1800).svg 9000 (вкл' германците)
Жертви и загуби
88 убити
301 ранени
142 – 309 убити
326 – 595 ранени
7416 – 7 685 пленени
Обсада на Йорктаун в Общомедия

Обсадата на Йорктаун, битката за Йорктаун или предаването на Йорктаун през 1781 г. е решителна победа на комбинирана атака на американски сили, водени от ген. Джордж Уошингтън и френски сили, водени от граф дьо Рошамбо, над британска армия, командвана от генерал-лейтенант Чарлс Корнуолис.

Кулминация на Йорктаунската кампания, тя се оказва последната голяма сухоземна битка от Американската война за независимост в Северна Америка, тъй като предаването на армията на Корнуолис кара британското правителство в крайна сметка да започне преговори за прекратяване на конфликта.

През 1780 г. 5500 френски войници дебаркират в Роуд Айлънд, за да помогнат на американските си съюзници в операции срещу контролирания от британците гр. Ню Йорк. След пристигането на пратките от Франция, които включват възможността за подкрепа от френскиа западноиндийски флот на граф дьо Грас, Уошингтън и Рошамбо решават да поискат помощ от дьо Грас за обсаждане на Ню Йорк или за военни операции срещу Британска армия, оперираща във Вирджиния. По съвет на Рошамбо, дьо Грас ги информира за намерението си да отплава до залива Чесапийк, където Корнуолис е поел командването на армията. Корнуолис първоначално получава объркващи заповеди от висшия си офицер, Хенри Клинтън, но в крайна сметка му се нарежда да направи отбраняемо дълбоководно пристанище, което той започва да прави в Йорктаун, Вирджиния. Маневрите на Корнуолис във Вирджиния са следени от Континентална армия, водена от маркиз дьо Лафайет.

Френската и американската армии се обединяват на север от Ню Йорк през лятото на 1781 г. Когато пристигат новини за решението на дьо Грас, съюзените армии започват да се придвижват на юг към Вирджиния, предприемайки тактика на заблуждаване, за да накара британците да повярват, че е планирана обсада на Ню Йорк. Дьо Грас отплава от Западните Индии и пристига в залива Чесапийк в края на август, докарвайки допълнителни войски и осигурявайки морска блокада на Йорктаун. Той транспортира 500 000 сребърни песо, събрани от гражданите на Хавана, Куба, за да се финансират провизии за обсадата и да се плати на континенталната армия. Докато е в Санто Доминго, дьо Грас се среща с Франсиско Ссааведра де Сангронис, агент на краля на Испания Карлос III. Дьо Грас е планирал да остави няколко от военните си кораби в Санто Доминго. Сааведра обещщава помощта на испанския флот за зашита на френския търговски флот, което позволява на дьо грас да отплава на север всичките си военни кораби. В началото на септември, той побеждава френски флот, воден от сър Томас Грейвс, който идва в подкрепление на Корнуолис в битката в залива Чесапийк. В резултат на тази победа, дьо Грас блокира бягството по море на Корнуолис. До края на септември Уошингтън и Рошамбо простигат и армията и флота напълно обкръжават Корнуолис.

След първоначална подготовка американците и французите построяват първия си паралел и започват бомбардировката. С отслабена британска отбрана, на 14 октомври 1781 г. Уошингтън изпраща две колони да нападнат последните големи оставащи британски външни укрепления. Френска колона превзема редут № 9, а американска колона – редут № 10. С превземането на тези укрепления, съюзниците успяват да завършат втория си паралел. С приближаването на американската артилерия и с усилването на бомбардировката, ситуацията на британците започва бързо да се влошава и Корнуолис иска условия за капитулация на 17-ти. Сслед двудневни преговори, церемонията по предаването се състои на 19-ти, като Корнуолис отсъства, твърдейки, че е болен. С пленяването на над 7000 британски войници започват преговори между Съединените щати и Великобритания, довели до Парижкия договор от 1783 г.