Обсада на Шумен (1392)
Обсадата на Шумен е контраудар от страната на търновският цар Иван Шишман срещу османците след походът на Чандарлъ Али Паша над българските земи през 1388 г.
| Обсада на Шумен | |||
| Българо-османски войни | |||
 Шуменската крепост ррез 1981 г. (въздушна снимка) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | Края на 1392 г. - началото на 1393 г. | ||
| Място | Шуменска крепост, Шумен, България | ||
| Резултат | Българска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
През 1388 г. османците предвождани от великият везир на Османската империя Али Паша Чандарлъ завладели силните твърдини Венчан, Провадия, Овеч, Мадара и Шумен. Скоро след това турските войски се отправили към териториите на Добруджанското деспотство в опит да превземат варненската крепост но са отблъснати от самият гарнизон на града.
През 1389 г. Край Ямбол е сключен мир между Иван Шишман и османският султан Мурад I в който търновският цар губи голяма част от териториите си и предава крепостта Силистра на османците.
В отговор на това през 1392 г. Иван Шишман се отправя срещу шуменската крепост и я превзема.
В един намерен надпис от руините на шуменската крепост от археологът Николай Овчаров и епиграфа Коста Хаджиев се казва, че Цар Иван Шишман:
...дошъл в град Шумен на царство по волята на небесния цар Христос
в случая "на царство" има смисъл за въстановяване на българската власт в града. Частично запазената дата показва времето на събитието-края на 1392-началото на 1393 г.[1]
Всъщност това е последният триумфален надпис на българският средновековен владетел. От текста се разбира, че Иван Шишман е успял да си възвърне занладения от Али Паша важен град.[1]
Градът е превзет отново от османците през 1393 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Овчаров, Николай. Иван Шишман защитникът на отечеството. Захарий Стоянов, 2016. ISBN 978-954-09-1030-7. с. 70.