Огюст Виле де Лил-Адан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Огюст Виле де Лил-Адан
Auguste Villiers de l'Isle-Adam
френски писател
Auguste de Villers de L'Isle-Adam.jpg
Роден
Починал
19 август 1889 г. (50 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Професия писател
Литература
Жанрове стихотворение, разказ, пиеса, роман
Направление романтизъм, символизъм, декадентство,

Уебсайт Страница в IMDb
Огюст Виле де Лил-Адан в Общомедия

Огюст Виле де Лил-Адан (на френски: Auguste Villiers de l'Isle-Adam; 1838 – 1889) е френски писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Виле де Лил-Адан от Феликс Валотон
от Le Livre des masques
на Реми дьо Гурмон (1898).

Роден е на 7 ноември 1838 г. в Бретан.

През 1862 г. успява да стане за присмех, когато под предлог на неговото благородническо потекло проявява претенции към свободната гръцка царска титла.

През 1882 г. прави опит да бъде избран в общинския съвет с предизборни обещания за събаряне на голямата опера и на Пантеона.

Едва след 1883 г. започва да живее от писателска дейност, след скромния успех на неговите разкази на ужасите.

С фантастичните си романи и новели се смята за основател на френския символизъм. Романът му „L'Ève future“ е една от първите фантастични творби и едновременно сатира за науката.

Умира на 19 август 1889 г. в Париж.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Виле де Лил-Адан в Пер Лашез.
  • Premières Poésies (поезия, 1859)
  • Isis (роман, незавършен, 1862)
  • Elën (драма в три действия, 1865)
  • Morgane (драма в пет действия, 1866)
  • La Révolte (едноактна драма, 1870)
  • Le Nouveau Monde (драма, 1880)
  • Contes Cruels (разкази, 1883)
  • L'Ève future (роман, 1886)
  • L'Amour supreme (разкази, 1886)
  • Tribulat Bonhomet (художествена проза, вкл. „Claire Lenoir“, 1887)
  • L'Evasion (едноактна драма, 1887)
  • Histoires insolites (разкази, 1888; )
  • Nouveaux Contes cruels (разкази, 1888)
  • Chez les passants (разкази, журналистически текстове, 1890)
  • Axël (посмъртна публикация 1890)
На български
  • Жестоки разкази. Превод от френски Красимир Петров, Марио Йончев. Велико Търново: Пик, 1992, 158 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]