Михаела Дановска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ода ЖОН)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаела Дановска
Jonathan Meese and Oda Jaune.jpeg
Родена
13 ноември 1979 г. (39 г.)
Националност Флаг на България България
Флаг на Германия Германия
Псевдоним Oda Jaune
Кариера в изкуството
Стил живопис
Академия Дюселдорфска художествена академия
Семейство
Съпруг Йорг Имендорф (2000-2007)

Уебсайт www.odajaune.de
Михаела Дановска в Общомедия

Михаела Дановска, известна още като „Oda Jaune“, е българска художничка, живееща в Париж.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаела Дановска е родена на 13 ноември 1979 г. в София. Баща ѝ е художник. В периода 1998 – 2003 г. учи в Художествената академия в Дюселдорф. По-голямата ѝ сестра също е следвала живопис в Дюселдорф.

През 2000 г. се омъжва за Йорг Имендорф, по това време неин преподавател в Дюселдорфската художествена академия. От този брак има една дъщеря. Популярна е под псевдонима „Oda Jaune“, измислен от съпруга ѝ. През 2007 г. съпругът ѝ умира и през 2008 г. тя се премества в Париж.

Прави самостоятелни изложби в галериите: „Кунщал Кобленц“ в Кобленц, галерия „Дейвид Ди Маджо“ в Берлин, фондация „Мудима“ в Милано, музей „Фелисиен Ропс“ в Намюр, галерия „Майкъл Фукс“ в Берлин, галерия „Даниел Темплон“ в Брюксел, и в Галерия Даниел Темплон в Париж.

За нея през 2016 г. е направен документалният филм „Who is Oda Jaune?“.[2]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни изложби
  • „Кунщал Кобленц“ в Кобленц (2004)
  • Галерия „Дейвид Ди Маджо“ в Берлин (2006)
  • Фондация „Мудима“ в Милано (2007)[3]
  • Галерия „Даниел Темплон“ в Париж (2009) под името „Вижте дъгите“
  • Галерия „Даниел Темплон“ в Париж (2010) под името „Веднъж в живота“
  • Музей „Фелисиен Ропс“ в Намюр (2011) под името „Конфронтация Фелисиен Ропс
  • Галерия „Майкъл Фукс“ в Берлин (2013) под името „Отвъд рая
  • Галерия „Даниел Темплон“ в Париж (2015) под името „Маски“
  • Галерия „Даниел Темплон“ в Париж (2016) под името „Сини небеса“[4]
  • Галерия „Майкъл Фукс“ в Берлин (2017) под името „Скулптури
  • Галерия „Даниел Темплон“ в Брюксел (2017) под името „Картини и скулптури“.[5]
Групови изложби
  • Галерия „Ото Швейнс“ в Кьолн (2002) под името „Schone Aussicht, Herr Schweins“
  • Галерия „White Space“ в Пекин (2003) под името „Двадесет и четири живи художника в Китай
  • NRW – Форум в Дюселдорф (2003) под името „Die Zukunft im Nacken: Frustration oder Innovation?
  • Музей „Баден“ в Золинген (2003) под името „Die Zukunft im Nacken: Frustration oder Innovation?
  • Музей Кюперс Мюхле в Дуисбург (2007) под името „Плюс две – Съвременно изкуство от България и Румъния?
  • Фондация „Мудима“ в Милано (2007) под името „Malkunst 2
  • Биенале „Венеция", 11-та Международна архитектурна изложба, Palazzo Pesaro Papafava във Венеция (2008) под името „Поносимата лекота на битието – метафората на пространството“
  • Частна къща „Maison particulière“ в Брюксел (2011) под името „Женственост“
  • Дом на културата на провинция Намюр в Намюр (2011) под името „Спускане във вода“
  • Колекционерска зала „Me Collectors Room“ в Берлин (2011) под името „Всички канибали“
  • Червената къща „La maison rouge“ в Париж (2011) под името „Всички канибали“
  • Дом на културата на провинция Намюр в Намюр (2012) под името „Като плът“
  • Галерия „Прогрес“ в Белград (2012) под името „При Реализма V 2.0“
  • Фондация „Франсис“ в Санлис (2012) под името „Хибрид“
  • Висше училище по изкуство и дизайн в Гренобъл (2014) под името „Кой се страхува от картината/картините?“
  • Международен дом на съвременното изкуство „FIAC“ в Париж (2015) под името „Идеален жанр“
  • Музей на съвременното изкуство в Рошешуар (2015) под името „Да рисуваме, казва тя“
  • Частна къща „Maison particulière“ в Брюксел (2016) под името „Ta.bu“
  • Музей на модерните и съвременни изкуства на Сент Етиен в Сент Етиен (2016) под името „Съвременна археология“
  • Mu.ZEE в Остенде (2017) под името „Салът – Изкуството е (не) самотно“
  • Замък Гаасбек в Гаасбек (2017) под името „Художникът/Рицарят“
  • Музей на изящните изкуства в Дол (2017) под името „Да рисуваме, казва тя“
Публични колекции
  • FNAC, Национален фонд за съвременно изкуство, Франция
  • Червената къща /La maison rouge/, Фондация „Антоан дьо Галбер“, Париж
  • Фондация „Франсис“, Санлис
  • Частна къща /Maison particulière/ – Център на изкуствата, Брюксел
  • Колекция BOROS, Берлин
  • „Джей Пи Морган Чейс енд Ко Арт Кълекшън“ /JP Morgan Chase & Co Art Collection/, Ню Йорк

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2003 – Emprise Art Award, 2-ра награда
  • 2012 – Les Prix Pierre Cardin за живопис

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]