Оерстед

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Оерстед (означение Ое) е извънсистемна единица за интензитет на магнитното поле и e наречена така в чест датския физик Ханс Кристиан Оерстед. Част е от електромагнитната (Гаусова) система CGS, която намира приложение в теоретичната физика. Едницата оерстед не бива да се ползва едновременно с единиците от SI.

Един оерстед е равен на интензитета на магнитното поле, създавано на разстояние 1 сантиметър от безкрайно дълъг праволинеен проводник с нищожно малко кръгово сечение, по който тече ток със сила 5 ампера.

H = 0,4 \pi N \frac{I} {l},

където:

  • H е интензитетът на магнитното поле, в Ое;
  • N е броят на навивките;
  • I е силата на тока, в А;
  • l е разстоянието, в cm

Изразено в единици SI:

1 оерстед = 1000/(4π) A/m = 79,577 A/m

1 оерстед е равен на интензитетът на магнитното поле във вакуум при магнитна индукция 1 гаус.