Опозиция (астрономия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Astronomical opposition schema.svg

За два астрономически обекта се казва, че са в опозиция, когато те се намират в противоположни точки от небесната сфера, наблюдавани от дадено тяло (обикновено Земята).

Например, планета (или астероид или комета) може да се намира в опозиция спрямо Слънцето. Тъй като повечето орбити в Слънчевата система са почти копланарни спрямо еклиптиката, това се случва, когато Слънцето, Земята и въпросното тяло се намират в конфигурация на приблизително права линия. Тоест, Земята и тялото се намират в една и съща посока, наблюдавани от Слънцето.

Моментът на опозиция настъпва, когато видимата геоцентрична небесна географска дължина на тялото се различава със 180° от видимата геоцентрична небесна географска дължина на Слънцето.[1] По това време тялото е:

  • във видимо ретроградно движение;[2]
  • видимо почти цяла нощ – изгряващо при залез Слънце, кулминиращо към полунощ и залязващо при изгрев Слънце;[3]
  • в точката от орбитата си, където е най-близо до Земята, което го кара да изглежда по-голямо и по-ярко;[4]
  • почти изцяло осветено от Слънцето, аналогично на пълнолуние;[5]
  • в точка, при която ефектът на опозицията увеличава отразяваната светлина от тела с груби повърхности

Луната, която се върти около Земята, е в приблизителна опозиция спрямо Слънцето при пълнолуние.[6] По-точна опозиция понякога възниква с математическа закономерност, ако Луната е в обичайната си точка на подравняване спрямо Слънцето и Земята, така че тя изглежда пълна и се изравнила с еклиптиката по време на низходяща или възходяща фаза на своята орбита с наклон 5°. В такъв случай се случва лунно затъмнение.

Астрономическият символ за опозиция е (U+260D).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. U.S. Naval Observatory Nautical Almanac Office. Explanatory Supplement to the Astronomical Almanac. University Science Books, Mill Valley, CA, 1992. ISBN 0-935702-68-7. с. 733.
  2. Newcomb and Holden (1890), p. 115
  3. Newcomb, Simon, Holden, Edward S.. Astronomy. 1890. с. 115, 273.
  4. Moulton, Forest Ray. An Introduction to Astronomy. 1918. с. 255, 256.
  5. Newcomb and Holden (1890), p. 334
  6. Moulton (1918), p. 191