Орсо Ипато
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Орсо Ипато (Orso Ipato; латински: Ursus; убит 737 г.) е третият дож на Венецианската република. Управлява от 726 до 742 г.
Произлиза от Хераклеа от фамилията Орсеоло в областта Венеция. След смъртта на Марчело Тегалиано той е избран за дож.
През 728 г. лангобардите с крал Лиутпранд нахлуват във византийска територия, превземат Равена и изгонват екзарха Евтихий. Венецианската флота ги прогонва и го връща обратно. Орсо получава за награда от императора почетната титла ipato.
През 737 г. е набеден в заговор с лангобардите против Византия и убит. Синът му Диодато e изгонен от Венеция. Следващите пет години Венеция се управлява от Византия чрез един magister militum за по една година. През 742 г. е избран за дож Диодато Ипато.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Andrea da Mosto: I dogi di Venezia. Milano 2003, ISBN 88-09-02881-3
