Ортокоронавируси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ортокоронавируси
Електронна микрография на вируси от инфекциозен бронхит – вириони на стар коронарен вирус от 1975 г.
Електронна микрография на вируси от инфекциозен бронхит – вириони на стар коронарен вирус от 1975 г.
Класификация
царство:Вируси (Virus)
разред:Nidovirales
семейство:Коронавируси (Coronaviridae)
подсемейство:Ортокоронавируси (Orthocoronavirinae)
Научно наименование
Синоними
  • Coronavirinae
Ортокоронавируси в Общомедия
[ редактиране ]

Ортокоронавирусите (Orthocoronavirinae) са подсемейство вируси на семейство коронавируси (Coronaviridae), които причиняват заболявания при бозайници и птици. При хората вирусите причиняват респираторни инфекции, които обикновено са леки, включително обикновената настинка; обаче по-редки форми като SARS, MERS и новият коронавирус (SARS-CoV-2), могат да бъдат смъртоносни. При кравите и свинете те могат да причинят диария, докато при пилетата могат да причинят заболяване на горните дихателни пътища. Няма ваксини или антивирусни лекарства, които са одобрени за профилактика или лечение.[1][2]

Ортокоронавирусите са обвити вируси с едноверижен РНК геном с положителен усет и с нуклеокапсид от спирална симетрия. Геномният размер на ортокоронавирусите варира от приблизително 26 до 32 базови двойки, най-големият за РНК вирус.

Името „коронавирус“ произлиза от латинското corona, което означава корона или ореол и се отнася до характерния вид на вирусните частици (вириони): те имат ресни, напомнящи на кралска корона или на слънчевата корона.

Често срещаните симптоми при Коронавирусната болест 2019 са температура, суха кашлица и затруднено дишане. По-рядко може да се забележи също и главоболие, болки и спазми, сухо гърло и умора. Рядко срещани симптоми са диарията и течащият нос. Вирусът не предизвиква кихане.

В България официално първият случай на Коронавирусната болест 2019 (COVID-19) е регистриран на 8 март 2020 г., като към 19 март 2020 г. общият брой на заразените в България е 546, от които 16 починали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ортокоронавирусите са открити за първи път през 60-те години на миналия век.[3] Най-ранните открити са били инфекциозен вирус на бронхит при пилета и два вируса от носните кухини на хора с обикновена настинка, които впоследствие били наречени човешки коронавирус 229Е и човешки коронавирус OC43.[4]

Оттогава са идентифицирани други членове на това семейство, включително SARS-CoV през 2003 г., HCoV-NL63 през 2004 г., HCoV-HKU1 през 2005 г., MERS-CoV през 2012 г. и SARS-CoV-2 (известен преди като 2019-nCoV) през 2019 г. Повечето от тях са включвали сериозни инфекции на дихателните пътища.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името „коронавирус“ произлиза от латински: corona, което означава „корона“ или „венец“, само по себе си идващо от гръцки: κορώνη (korṓnē), „гирлянда, венец“.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Структура на коронавирус

Коронавирусите са големи плеоморфни сферични частици с луковични повърхностни проекции.[5] Диаметърът на вирусните частици е около 120 nm.[6] Обвивката на вируса в електронните микрографии изглежда като отделна двойка електронно плътни обвивки.[7]

Протеините, които допринасят за цялостната структура на всички коронавируси, са шипът (S), обвивката (E), мембраната (M) и нуклеокапсид (N).[8] Някои коронавируси (по-специално членовете на подгрупа А на бетакоронавирус) също имат по-къс шипоподобен протеин, наречен хемаглутинин естераза.[1]

Човешки коронавируси[редактиране | редактиране на кода]

Коронавирусите са различни по отношение на рисковия фактор. Някои могат да убият повече от 30% от заразените (като MERS-CoV), а други са сравнително безобидни, като обикновената настинка.[9] Коронавирусите причиняват настинки с основни симптоми – като треска и болки в гърлото от подути аденоиди, предимно през зимния и ранния пролетен сезон.[10] Коронавирусите могат да причинят пневмония – или директна вирусна пневмония, или вторична бактериална пневмония – и могат да причинят бронхит – или директен вирусен бронхит, или вторичен бактериален бронхит. Човешкият коронавирус с голяма публичност, открит през 2003 г., SARS-CoV, който причинява тежък остър респираторен синдром (SARS), има уникална патогенеза, тъй като причинява инфекции на горните и долните дихателни пътища.[11]

Коронавирусите HCoV-229E, -NL63, -OC43 и -HKU1 непрекъснато циркулират в човешката популация и причиняват респираторни инфекции при възрастни и деца в световен мащаб.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Family Coronaviridae. // Ninth Report of the International Committee on Taxonomy of Viruses. Elsevier, Oxford, 2011. ISBN 978-0-12-384684-6. с. 806 – 828.
  2. International Committee on Taxonomy of Viruses. ICTV Master Species List 2009 – v10 (xls). // 24 August 2010.
  3. Kahn, Jeffrey. History and recent advances in coronavirus discovery. // November 2005. с. s223-s227. Архивиран от оригинала на 5 February 2020.
  4. Human coronaviruses: insights into environmental resistance and its influence on the development of new antiseptic strategies. // Viruses 4 (11). November 2012. DOI:10.3390/v4113044. с. 3044 – 68.
  5. Ultrastructural characterization of SARS coronavirus. // Emerging Infectious Diseases 10 (2). February 2004. DOI:10.3201/eid1002.030913. p. 320 – 6. Virions acquired an envelope by budding into the cisternae and formed mostly spherical, sometimes pleomorphic, particles that averaged 78 nm in diameter (Figure 1A). (на английски)
  6. An Overview of Their Replication and Pathogenesis; Section 2 Genomic Organization. // Methods in Molecular Biology 1282. Springer, 2015. ISBN 978-1-4939-2438-7. DOI:10.1007/978-1-4939-2438-7_1. p. 1 – 23. See section: Virion Structure. (на английски)
  7. Supramolecular architecture of severe acute respiratory syndrome coronavirus revealed by electron cryomicroscopy. // Journal of Virology 80 (16). August 2006. DOI:10.1128/JVI.00645-06. p. 7918 – 28. Particle diameters ranged from 50 to 150 nm, excluding the spikes, with mean particle diameters of 82 to 94 nm; Also See Figure 1 for double shell. (на английски)
  8. The molecular biology of coronaviruses. // Advances in Virus Research 48. 1997. ISBN 9780120398485. DOI:10.1016/S0065-3527(08)60286-9. p. 1 – 100. (на английски)
  9. Coronaviruses: an overview of their replication and pathogenesis. // Methods in Molecular Biology 1282. 2015. ISBN 978-1-4939-2437-0. DOI:10.1007/978-1-4939-2438-7_1. с. 1 – 23.
  10. Prevalence and genetic diversity analysis of human coronaviruses among cross-border children. // Virology Journal 14 (1). November 2017. DOI:10.1186/s12985-017-0896-0. с. 230.
  11. Healthcare-associated atypical pneumonia. // Seminars in Respiratory and Critical Care Medicine 30 (1). February 2009. DOI:10.1055/s-0028-1119811. p. 67 – 85. (на английски)
  12. Pneumonia of unknown cause – China. // World Health Organization, 5 January 2020. Архивиран от оригинала на 7 January 2020. Посетен на 23 January 2020. (на английски)