Оскар Пфунгст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Оскар Пфунгст
Oskar Pfungst
германски психолог
Роден
1874 г.
Починал
1932 г. (58 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Психология
Работил в Франкфуртски университет

Оскар Пфунгст (на немски: Oskar Pfungst) е германски сравнителен биолог и психолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Умния Ханс и сметалото.

Роден е през 1874 г. в Германия. Докато работи като доброволен асистент в лабораторията на Карл Щумпф в Берлин, Пфунгст е накаран да изследва коня, прочут като Умния Ханс, който, както изглежда, решава широк спектър от аритметични задачи, поставени му от неговия собственик. След съществено изследване през 1907 г. Пфунгст демонстрира, че конят реално не извършва интелектуални задачи, а наблюдава реакциите на човешките наблюдатели. Той открива този факт, когато конят отговаря директно на неволни подсказки в езика на тялото на треньора му, който има способността да разреши всеки проблем. Треньорът изобщо не разбира, че му помага по този начин.

В чест на изследването на Пфунгст аномалното откритие оттогава се свързва с ефекта на Умния Ханс и продължава да бъде важно знание за ефекта на наблюдателя и в по-късни изследвания на животинския интелект.

Пфунгст никога не се сдобива с висока академична степен, макар по-късно да получава почетна медицинска степен от Франкфуртския университет, където изнася лекции.

Умира през 1932 г. на 58-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Pferd des Herrn v. Osten (Der kluge Hans). Ein Beitrag zur experim. Tier- und Menschenpsychologie mit einer Einleitung von Professor Dr. C. Stumpf. Leipzig J.A. Barth 1907.
  • Der Kluge Hans. Ein Beitrag zur nichtverbalen Kommunikation. 3. Aufl. Frankfurt am Main: Frankfurter Fachbuchhandlung für Psychologie, o. J. (Ново издание на оригинала от 1907). (Първи превод на английски език - 1911)
  • Zur Psychologie der Affen. Autoreferat in: Bericht über den 5. Kongreß für experimentelle Psychologie in Berlin 1912, S. 200–205.
  • Über "sprechende" Hunde (mit phonogr. Demonstrationen), ebenda, S. 241–245.
  • Versuche und Beobachtungen an jungen Wölfen. Autoreferat in: Bericht über den 6. Kongreß für experimentelle Psychologie in Göttingen 1914, S. 127–132.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Zusne, L. (1984). Biographical Dictionary of Psychology. Greenwood Press.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]