Отомо но Отомаро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Отомо но Отомаро (на японски: 大伴弟麻呂 или 大伴乙麻呂; 731? — 14 юни 809) е японски пълководец, живял в периода Нара и в началото на периода Хеян. Той е първият японец, удостоен със званието шогун.

Според няколко източника е роден през 727 г. Син на Отомо но Косиби.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

  • 731(?) г.: ражда се в семейството на Отомо но Косиби.
  • 779 г.: получава младша степен пети клас.
  • 780 г.: назначен за помощник-началник на дворцовата стража.
  • 783 г.: назначен за помощник-командващ войските за потушаване на въстанието в провинция „Хитачи“.
  • 791 г.: получава младша степен четвърти клас.
  • 794 г.: обявен за сеи-тайшогун („велик пълководец“); заедно със Саканоуе но Тамурамаро водят военни действия срещу племената едзо.
  • 795 г.: за военни заслуги е награден с младша степен трети клас и Орден „Почетна втора степен“.
  • 14 юли 809 г.: умира.