Ото фон Щолберг-Вернигероде
| Ото фон Щолберг-Вернигероде Otto zu Stolberg-Wernigerode | |
| германски политик и дипломат | |
 | |
| Роден |
30 октомври 1837 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 ноември 1896 г.
|
| Погребан | Вернигероде, Федерална република Германия |
| Религия | лутеранство[1] |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Гьотингенски университет[1][2] Хайделбергски университет[1][2] |
| Награди | Орден Черен орел (1 януари 1888)[1] |
| Семейство | |
| Род | Дом Щолберг[1] |
| Баща | Херман фон Щолберг-Вернигероде[1][2] |
| Братя/сестри | Елеонора фон Щолберг-Вернигероде[1] |
| Съпруга | Анна Ройс-Кьостриц (22 август 1863 – неизв.)[3][2] |
| Деца | Кристиан Ернст Херман фон Щолберг-Вернигероде[1][2] |
| Ото фон Щолберг-Вернигероде в Общомедия | |
Ото фон Щолберг-Вернигероде (на немски: Otto zu Stolberg-Wernigerode; * 30 октомври 1837 в Гедерн, Хесен; † 19 ноември 1896 в дворец Вернигероде) е граф (1854 – 1896), от 1890 г. княз на Щолберг-Вернигероде, Кьонигщайн, Рошфорт и Хонщайн. Той е германски политик, дипломат и вицеканцлер (1878 – 1881) при Ото фон Бисмарк.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на граф Херман фон Щолберг-Вернигероде (1802 – 1841) и съпругата му графиня Емма фон Ербах-Фюрстенау (1811 –1889), дъщеря на граф Албрехт фон Ербах-Фюрстенау (1787 – 1851) и принцеса София Емилия Луиза фон Хоенлое-Нойенщайн-Ингелфинген (1788 – 1859). Брат е на граф Албрехт фон Щолберг-Вернигероде (1836 – 1841) и на принцеса Елеонора (1835 – 1903), поетеса, омъжена (1855) за граф принц Хайнрих LXXIV Ройс-Кьостриц (1798 – 1886).
Ото посещава гимназията в Дуисбург, следва право и управление в Гьотинген и Хайделберг. От 1859 до 1861 г. е лейтенант в Gardes du Corps на пруската войска. От 1867 до 1873 г., по предложение на Ото фон Бисмарк, е първият главен президент на Хановер. През март 1876 г. е дипломат на Германската империя във Виена.
На 1 юни 1878 г. заместник заместник на имперския канцлер и вицепрезидент на пруското държавно министерство. Така Щолберг-Вернигероде е след Бисмарк вторият мъж в империята. Заради чести различия в мнението с „Железния канцлер“ се отказва от длъжността вицеканцлер на 20 юни 1881 г.
Министър е от 1885 до 1888 г. През 1890 г. кайзер Вилхелм II одобрява титлата му имперски княз, която има от 1742 г. и от която се отказал роднината му граф Христиан Ернст.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Ото се жени на 22 август 1863 г. в Щонсдорф за 26-годишната принцеса Анна Елизабет Ройс-Кьостриц (* 9 януари 1837 в Дрезден; † 2 февруари 1907 във Вернигероде), дъщеря на Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц (1786 – 1841) и втората му съпруга графиня Каролина фон Щолберг-Вернигероде (1806 – 1896).[4][5] Те имат децата:
- Кристиан Ернст Херман (1864 – 1940), 2. княз на Щолберг-Вернигероде, женен на 8 октомври 1891 г. в Рюденхаузен за графиня Мария фон Кастел-Рюденхаузен (1864 – 1942)
- Херман (1867 – 1913), женен на 24 май 1910 г. в Лих за Доротея фон Золмс-Хоензолмс-Лих (1883 – 1942), сестра на княз Карл фон Золмс-Хоензолмс-Лих
- Фридрих Вилхелм Хайнрих (1870 – 1931), дипломат, женен на 19 януари 1910 г. в Шьонберг за принцеса Елизабет фон Ербах-Шьонберг (1883 – 1966), дъщеря на княз Густав Ернст фон Ербах-Шьонберг и принцеса Мария Каролина фон Батенберг, сестрата на българския княз Александър фон Батенберг (1857 – 1893)
- Хайнрих (1871 – 1874)
- Елизабет (1866 – 1928), омъжена на 4 юни 1885 г. във Вернигероде за граф Константин фон Щолберг-Вернигероде (1843 – 1905)
- Мария (1872 – 1950), омъжена на 23 май 1902 г. във Вернигероде за граф Вилхелм фон Золмс-Лаубах (1861 – 1936)
- Емма (1875 – 1956), омъжена на 16 октомври 1894 г. за княз Карл фон Золмс-Хоензолмс-Лих (1866 -1920)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Konrad Breitenborn: Im Dienste Bismarcks. Die politische Karriere des Grafen Otto zu Stolberg-Wernigerode. Verlag der Nation, Berlin 1984, 1986, ISBN 3-373-00394-6
- Konrad Breitenborn: Graf Otto zu Stolberg-Wernigerode (1837–1896). Deutscher Standesherr und Politiker der Bismarckzeit. Ausgewählte Dokumente. Verlag Jüttners Buchhandlung, Wernigerode 1993, ISBN 3-910157-01-7
- Konrad Breitenborn: Die Lebenserinnerungen des Fürsten Otto zu Stolberg-Wernigerode (1837–1896). Verlag Jüttners Buchhandlung, Wernigerode 1996, ISBN 3-910157-03-3
- Heinrich Heffter: Otto Fürst zu Stolberg-Wernigerode (= Historische Studien. H. 434). Band 1. Herausgegeben von Werner Pöls. Matthiesen, Husum 1980, ISBN 3-7868-1434-1
- Olesya Herfurth, André Niedostadek: Otto Graf und Fürst zu Stolberg-Wernigerode – Pionier des Sozialrechts. In: Legal Tribune ONLINE, 2016
- Wilhelm Herse: Otto Fürst zu Stolberg-Wernigerode. In: Mitteldeutsche Lebensbilder. 1. Band: Lebensbilder des 19. Jahrhunderts. Selbstverlag der Historischen Kommission, Magdeburg 1926, S. 344–356
- Eduard Jacobs: Stolberg-Wernigerode, Otto Fürst zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 54, Duncker & Humblot, Leipzig 1908, S. 551–564
- Steffen Wendlik: Otto Fürst zu Stolberg-Wernigerode (1837–1896) – Standesherr, Politiker und Unternehmer. In: Philipp Fürst zu Stolberg-Wernigerode, Jost-Christian Fürst zu Stolberg-Stolberg: Stolberg 1210–2010. Zur achthundertjährigen Geschichte des Geschlechts. Verlag Janos Stekovics, Dößel 2010, ISBN 978-3-89923-252-3, S. 246–277
- Fürst Otto zu Stolberg-Wernigerode. Schlossherr, Diplomat, Politiker. Katalog zur Ausstellung, Halle (Saale), 1996
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з 118618555 // Посетен на 22 септември 2022 г.
- ↑ а б в г д Stolberg-Wernigerode, Otto, Fürst zu // . Т. 2. с. 425-434. Посетен на 27 септември 2022 г.
- ↑ 118618555 // Колективен нормативен архив. Посетен на 22 септември 2022 г.
- ↑ Stolberg3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Otto, Fürst zu Stolberg-Wernigerode, Graf zu Königstein, Rochefort, Wernigerode und Hohnstein , geneall.net
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Ото фон Щолберг-Вернигероде- Stolberger-Geschichte.de
- Stolberg family, genealogy.euweb.cz
- Grafen von Stolberg-Wernigerode, geneall.net
- Prinzen von Stolberg-Wernigerode, geneall.net
|
